Иво Андрич >> Разказ за слона на везира

Онези ориенталски лъжи, за които една турска пословица казва, че са „по-истински от самата истина“

Касабите и паланките в Босна изобилстват с какви ли не истории. В тези най-често скалъпени разкази под формата на чудновати събития и нерядко под маската на измислени имена се крие действителната и непризната история на този край, на живите хора и на отдавна измрелите поколения.

Чрез типичните му „обратнии ходове“ Андрич „преобръща“ и концепциите за лъжата. Защото лъжата може да бъде и компенсативен живот в бляна за несретника, и утеха в житейските поражения (каквато е за патологичния лъжец Заим в малкия роман „Прокълнатия двор“). А може да бъде и „по-истинска от истината“, каквито са ориенталските измислици в приказките, легендите, митовете (за което говори Андрич на няколко места от разказа „Приказка за слона на везира“ до Нобеловата си реч). Светлозар Игов

Издателство Дамян Яков

Разказ за слона на везира в Хеликон

Разказ за слона на везира в Books.bg