Георги Данаилов >> Деца играят вън

Стоя и гледам през прозореца: деца играят вън. П. К. Яворов

   Нещо ме гъделичкаше по бузата, ама не като че ме гъделичка, ами по-другояче. Отворих си очите, обърнах се на другата страна и съвсем се събудих. Тогава поисках да разбера какво ме гъделичка. Не беше заекът, защото той спеше. Моят заек спи с отворени очи. Казва се Зайо и има много смешни панталони. Зайо не е истински заек. Направен е от плат и вътре в него има зашити сламки. Истинските зайци могат да се ядат, а моят не може.
   – Събуди ли се, моето момче?
   – Това беше мама. Тя ме погали.
   – Нещо ме гъделичкаше – казах ѝ аз.
   – Кога? – засмя се мама.
   – Ами сега – викам ѝ аз.
   Пък мама каза, че сигурно слънцето е било.
   Слънцето ме гъделичкало! А то къде е? Чак на небето. Слънце то е едно такова никога не можеш съвсем да го видиш. Щом го погледнеш, и очите ти се затварят. А месецът вечер се вижда целият – и очите му, и устата му, а защо няма уши, не може да се разбере.
   Веднъж на улицата видях един човек, който имаше ухо от плат. Едното му ухо беше от ухо, а другото от черен плат. Аз дълго се обръщах след него, пък татко каза, че не е хубаво да се обръщам така. То и татко понякога се обръща, ама аз съм малък и не знам кога бива да се обръщаш и кога не. Аз съм малък, защото не обичам спанак. Дядо, като беше жив – той и сега си е жив, ама когато умря, замина нанякъде, – дядо казваше, че в спанака имало много желязо! Нали беше стар и бъркаше, като говори, затова тъй казваше. Че как в спанака ще има желязо! Спанакът е мек, а ако имаше в него желязо, хората щяха да си счупят зъбите!
   Аз съм малък, пък като скочих в една локва, мама каза:
   – Не си вече малък. Може ли такива работи?
   А като я попитах какво е това лава, тя вика:
   – Малък си още, не мога да ти обясня.
   Ето сега тя идва да ме облече, а после ще трябва да се мия. Ставал съм чист и хубав. А веднъж като измих моя приятел Зайо, той стана един смешен – ужас! Има работи, които се мият, и други, които не бива да ги миеш. Ама мене ме мият. Водата тече и пръска, и е една такава студена, и аз започвам да хленча, и знам, че мама ей сега ще ми се скара, но аз съм един вагабонтин и пак си хленча. Тази дума страшно ми харесва и си я казвам. Веднъж и на един чичко я казах и той много се смя, а татко се разсърди.
   – Виж какъв си хубав сега! – каза мама, като ме изми.
   Всички викат, че съм хубав. Ужасно съм хубав. Хубав съм като куче. Татко, когато се върне от работа, все казва:
   – Уморен съм като куче... Гладен съм като куче... Няма да ми викат като на куче!
   А пък аз съм хубав като куче и обичам да се гледам много в огледалото, за да видя колко съм хубав...

Хартиено издание и е-книга

Издателство Абагар

Деца играят вън в Хеликон

Деца играят вън в Books.bg