Даина Чавиано >> Мъжът, жената и гладът

Психологически портрет на кубинското общество през деветдесетте – поколението, изгубено в търсене на себе си, – поколение, което се мъчи да оцелява...

   Тя не го знае, но съвсем скоро животът й ще се промени, като в онези телевизионни сериали, в които случайностите сякаш се съюзяват против героинята. С тази разлика, че тя не е действащо лице от телевизионен сериал и не е сигурно, че в края провидението ще се намеси под формата на Deus ex machina*и ще промени съдбата ѝ.

   Върви, погълната от спомена за нещо, което се е случило преди няколко дни. Смята, че това събитие е променило живота ѝ, но се лъже. Това, което наистина ще го промени, предстои да се случи. Сега крачи по булеварда, наслаждавайки се на бриза, който гали бедрата ѝ и прониква през коприненото ѝ бельо. Тропическият вятър е демон, който преследва жените в Карибите, и на нея това мълчаливо задиряне ѝ харесва. Върви, полюшвайки ханша си и примира от удоволствие, възбудена от дръзкия полъх на пасатите.

   Коприненото бельо е един от подаръците, които е събирала с цената на всичко; разкошно парче тъкан, която би предизвикала завистта на всяка жена, защото в родината ѝ никоя не може да мечтае за подобен лукс, освен ако не ѝ го изпрати роднина от чужбина или не го получи от някой приятел турист... Тя няма роднини в чужбина, но сега не мисли за това. Щастлива е от усещането, че е добре облечена и най-вече добре нахранена – истинско разточителство в един беден и съсипан град.

   В момента не изпитва тревога. Може би ако предполагаше какво ще се случи, щеше да се върне обратно. Знае, че вече е близо до мястото и ускорява крачка, когато си спомня кой я чака. Приближава се – доверчива и ухаеща – към единственото място в града, което би трябвало да отбягва....

Издателство Сиела

Мъжът, жената и гладът в Хеликон

Мъжът, жената и гладът в Books.bg