Микеланджело Буонароти >> Копие, захвърлено с любов

Микеланджело, чрез своите стихове, писма, скулптури и фрески

Когато стъпваш радостна и увенчана
с коси от злато под венеца от цветя,
протягат те сами коронки и уста,
за да целунат твоето чело желано.

Цял ден доволна е коприната тъкана –
ту ще пристегне, ту ще поразкрий гръдта,
а мрежата, златотъканата, и тя
погалва се о шията ти кадифена.

Но най-щастлива е превръзката, която –
със златния си ръб проправила межда,
гръдта ти топла стяга и прегръща здраво,

и поясът ти чист, обхванал кръговрата
на твоя стан, ти казва: „Тук ще си седя.“
Какво да правят двете ми ръце тогава?

Превод Драгомир Петров

Издателство Персей

Копие, захвърлено с любов в Хеликон

Копие, захвърлено с любов в Books.bg