Милан Кундера >> Книга за смеха и забравата

Роман за смеха и за забравата, за забравата и за Прага, за Прага и за ангелите

   Мирек поглежда в огледалото за обратно виждане и установява, че зад него кара все същата лека кола. Никога не се е съмнявал, че го следят, но досега са действали с похвална дискретност. Днес е настъпила коренна промяна: искат да забележи присъствието им.
   На двайсетина километра от Прага, насред полето, зад голяма дървена ограда, има бензиностанция с автосервиз. Там работи негов добър приятел, който трябва да смени дефектния му стартер.
   Мирек спря колата пред входа, препречен с набраздена в червено и бяло бариера. До нея стоеше дебела жена. Почака я да вдигне бариерата, но тя само продължително го изгледа, без да се помръдне. Натисна клаксона, ала напразно. Подаде глава през вратата.
   – Още ли не са ви арестували? – попита жената.
   – Не, още не са ме арестували – отговори Мирек. – Бихте ли вдигнали бариерата?
   Тя продължаваше да го гледа втренчено, с отсъстващ вид, после се прозя и се върна в будката си. Настани се зад някаква маса и повече не му обърна внимание.
   Тогава той слезе от колата, заобиколи бариерата и отиде в сервиза да потърси познатия си техник. Техникът се върна с него и сам вдигна бариерата (дебелата жена продължаваше да седи в будката с все същия отсъстващ поглед), за да може Мирек да влезе с колата в двора.
   – Ами това е, защото много се показваше по телевизията – каза техникът. – Всички тези женоря те разпознават.
   – Коя е тя? – попита Мирек.
   И научи, че нахлуването в Чехия на руската армия, която бе окупирала страната и навсякъде упражняваше влиянието си, било за нея сигнал, че започва друг живот, различен от обичайния. Тя виждала как заради най-незначителни изказвания хора, стоящи по-високо от нея (а целият свят стоял по-високо от нея), били лишавани от властта си, от положението си, от работата и хляба си и това я възбуждало. Тогава доброволно започнала да доносничи.
   – Но защо все още е пазач? Защо не са я повишили?
   Техникът се усмихна.
   – Защото дори не знае да брои. Не могат да ѝ намерят друга работа. Могат само да признаят правото й да доносничи. Това е то нейното повишение!
   Той вдигна предния капак и погледна мотора.
   Изведнъж Мирек усети, че до него стои някакъв мъж. Обърна се: мъжът носеше сиво сако, бяла риза с вратовръзка и кафяв панталон. Над дебелия врат и подпухналото лице се спускаше накъдрена на маша сива коса. Мъжът стоеше неподвижно и наблюдаваше техника, наведен под вдигнатия капак.
   След малко техникът също забеляза присъствието му, изправи се и каза:
   – Търсите ли някого?
   Мъжът с дебелия врат и подпухналото лице отговори:
   – Не, никого не търся.
   Техникът отново се наведе над мотора и заразказва:
   – На Вацлавския площад в Прага някакъв тип повръща. Друг минава покрай него, поглежда го тъжно и поклаща глава: „Да знаете само как ви разбирам…“...

Издателство Колибри

Книга за смеха и забравата в Хеликон

Книга за смеха и забравата в Books.bg