Изкуството на дни изкуството на нощи
Везни от оскърбления които се наричат извинение
Червени и чувствителни везни с теглилка полета на птица
Когато всички циркови ездачки с белоснежни шии
С ръце избутват свойте парни колесници по ливадите
Аз виждам подлуделите везни
Съзирам ибиса с изтънчени обноски
Да се завръща пак от езерото в моето сърце
И колелата на съня омайват бляскавите коловози
Които се издигат чак над раковините на роклите
И удивлението скача тук-там по морето
Тръгни си скъпа утринна зора и не забравяй нищо от живота ми
Вземи и тези виещи се рози стигащи до кладенците на огледалата
Вземи трептенето на всички мигли
Вземи дори и жицата поддържаща внимателните стъпки
на въжеиграчите и капките вода
Изкуството на дни изкуството на нощи
Аз съм застанал на прозореца в един далечен
и изпълнен с ужас град
И виждам как мъже с цилиндри крачат
на еднакво разстояние един от друг
Като онези дъждове които толкова обичах
Когато съм се чувствал много хубаво
„Господен гняв“ е името на бара в който влязох вчера
Написано е с бледи букви върху бялата витрина
Ала девойките-матроси преминаващи отвъд стъклото
Са толкова щастливи за да са страхливи
Тук няма трупове убийствата са винаги без доказателства
Тук няма никога небе а само тишина
Тук няма свобода освен зарад самата свобода
Превод Иван Бориславов
Издателство Хемус
По-скоро животът в Хеликон
По-скоро животът в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар