Захари Златев >> Завръщането на Ирник

Престолонаследникът трябва да се завърне в родната си страна, за да поеме управлението...

   Жителите на няколко от големите крепости, които все още не бяха превзети и разрушени напълно от хуните, бяха също в относителна безопасност. Но те щяха да бъдат в безопасност само докато хуните не вземат решение да обсадят крепостите и да ги атакуват. Те, непревзетите от хуните крепости, бяха силно укрепени, но въпреки това нямаше да издържат дълго време, след като бъдат обсадени, защото напоследък гарнизоните в тях бяха прекалено много отслабени. Повечето от защитниците на тези крепости бяха преди около седмица призовани да се присъединят към главните сили на армията и да участват в днешната решителна битка. След тежкото поражение нямаше никаква възможност тези войници да се завърнат в своите крепости. Те бяха принудени да отстъпят в долината заедно с останалите български полкове.
   Владетелят въздъхна тежко, когато неговият служител изказа предположение, че има все пак доста хора, които са се спасили въпреки тежкия разгром на българите днес по обяд. Той беше съгласен с него.
   Твърдението на кавкана беше сигурно съвършено вярно, но това не успокояваше много Бориси. Никак не го успокояваше, защото не намаляваше ни най-малко нито неговото голямо безпокойство, нито тягостните чувства на печал, на безсилие и на безнадеждност, които го бяха обзели с огромна мощ след загубената решителна битка и, даже с още по-голяма сила, след пристигането им тук, на върха на този хълм, и след като видяха какво беше станало с цветущите села, докато войници и народ се оттегляха на юг, към природно добре защитената долина, която беше разположена зад хълма.
   – Ти си вероятно съвършено прав, приятелю. Без съмнение, някои от обитателите на горящите долу села са сполучили все пак да избегнат смъртта. Но тези, които са успели да се спасят, са малко, те са много малко. И не това е най-важното. Многократно по-отчайващ е фактът, че днес ние още веднъж бяхме победени. Но нашите беди не свършват даже и с нещастното ни поражение. Армията ни, това, което все още е останало от нашата армия, е прекалено отслабено. Ти разбираш много добре, че този извод е съвършено правилен. Да, за съжаление, армията ни е вече прекалено малка. Затова от днес нататък ние двамата с теб няма да бъдем в състояние да продължаваме съпротивата срещу нашите врагове. Никога вече няма да ни се отдаде да спрем нашествието на хуните, Корсис, никога! Нашата държава скоро ще престане да съществува. Всъщност смятам, че може съвсем спокойно да се каже, че България вече не съществува.
   Кавканът гледаше със загриженост и тъга напълно обезсърчения владетел. Необходимо беше да го успокои по някакъв начин, защото в действителност нещата не бяха чак толкова безнадеждни, колкото ги представяше Бориси.
   – Още веднъж съм длъжен да ви уверя, че не съм напълно съгласен с вас, Ваше Величество! Нашето положение е тежко, много тежко. Ние действително не сме в състояние да продължим успешно войната срещу хуните. Дотук вашите изводи са съвършено правилни. Но не е вярно, съвсем не вярно, че всичко е вече безвъзвратно загубено.
   Бориси го гледаше с недоверие. Той съвсем не можеше да разбере откъде идва оптимизмът на неговия спътник. Готвеше се да направи своите възражения, но не успя. Корсис бързо и самоуверено продължи да го успокоява:
   – Ние все още имаме шансове за спасение, Ваше Величество! Държавата ни все още не е обречена на загиване, както вие твърдите. Ще можем да я спасим, ако действаме решително и смело. Но трябва да бързаме, трябва много да бързаме!...

Издателство Труд

Завръщането на Ирник в Хеликон

Завръщането на Ирник в Books.bg