Дж. Р. Р. Толкин >> Легенда за Сигурд и Гудрун

... изпитвам и до днес напълно неудовлетворения копнеж да стрелям добре с лък... Дж. Р. Р. Толкин

...
Боговете се сбраха
на било високо,
за смъртта, за съдбата
се сурово замислиха.
Слънцето спретнаха,
сребърната луна,
задружно заплаваха
по звездни моря.

Фрейр и Фрея
фиданки насадиха,
жилави треви
и живи цветя;
Тор в колесницата
трещеше отгоре им,
през дверите бързаше
към бърдата от камък.

По земята зелена
закрачи Один,
морен от мъдрост,
мора предвидил,
Господ на господарите,
гордите богове,
пръсна семето си,
прадед на герои.

Съгради Валхала,
величава и бляскава,
с колони от копия,
с керемиди от щитове.
Оттам засноваха
над земята гарвани,
а орел на вратите
остана да чака.

Многото гости
мрачно пееха,
медовина преглъщаха
и месо от глиган:
могъщи воини
в метални ризници,
сбрани в чертога,
чакат Избраника...

Под редакцията на Кристофър Толкин

Издателство Сиела

Легенда за Сигурд и Гудрун в Хеликон

Легенда за Сигурд и Гудрун в Books.bg