Вера Мутафчиева >> Последните Шишмановци

За краха на идеи, мечти и упования, и за безсилието на страстите...

   Когато видиш, някого, напълно безстрастен в своя бит, успехи или неуспехи, когато забележиш, че той е сякаш извън отчаянието, недосегаем за разочарованията и житейските удари, преди да заключиш,че бил дърво („пън“ дори казват по-раздразнителните), а не човек, спомни си едно – така изглеждат хората, заети с някакъв много голям, много болезнен вътрешен въпрос. Той е за тях основа на съществуването им – той им се чини по-жив от зримата подвижна действителност. Такива хора, с право ти се виждат отсъстващи. Намираш, че се отнасят към враговете си с неочаквано великодушие, към благата или загубите – с неестествено равнодушие, а към децата си бездушие. На всичкото иде от туй, че живеят в друг свят...

Издателство Анубис

Последните Шишмановци в Хеликон

Последните Шишмановци в Books.bg