– Ега ти изрода! От коя зоологическа градина си избягал бе?
– Ами от коя ще е, братче, от онази в Баранко, друга си нямаме – отговори Маската. – Ако изтичаш, ще завариш клетката ми още отворена. – И понечи да мине. Ала пияният протегна длани към него, направи ключ с пръсти като децата, когато някой псува на майка.
– Тук няма да влизаш, чудовище. – Той внезапно се бе ядосал. – С това лице не трябва да ходиш по улиците, да не плашиш хората.
– Нямам друго, какво да правя – усмихна му се Саул. – Пусни ни да минем и не ставай досаден.
Тогава вече изгубих търпение. Хванах пияницата за реверите и започнах да го налагам. Очертаваше се началото на меле, притекоха се хора, настана блъсканица. Ние с Маската трябваше да се измъкнем, без да изиграем партията си...
Издателство Хермес
Разказвачът в Хеликон
Няма коментари:
Публикуване на коментар