На „Моравата пъпка“ постоянно се разнасят скърцане и скрибуцане (от мачтите и от дървения крак на Пит), носят се ругатни и викове, от всички страни се чуват тропане и тракане, нещо дрънчи, нещо трещи. Плющят платна, кряска папагал. Не, това не е кораб, който бихте избрали, за да кръстосвате моретата за удоволствие и отмора.
В деня, в който се захващаме със Свирепия Пит и неговия шарен екипаж, събран от кол и въже, на кораба изведнъж се чу и един необичайно силен шум. Нещо като:
Рррррр-даааанн-ххххррр!
Не, това не беше хъркането на Свирепия Пит, нито пък Отровният Педро (папагалът), който напада юнгата. Това беше трясъкът, с който „Моравата пъпка“ връхлетя изненадващо върху един нищо неподозиращ остров. Трябва да се признае, че макар да беше пират, Свирепия Пит нямаше кой знае какви мореплавателски умения. Трябваше му още мнооого, за да е що-годе сносен пиратски капитан. Но след като се надигна от палубата, където го беше запратил сблъсъкът, той, естествено, не обвини себе си за нещастието. В този момент корабът започна бързо да се изпразва, а островът – да се пренаселва...
Издателство Фют
Най-смешните приказки: Пиратите в Хеликон
Най-смешните приказки: Пиратите в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар