В коридора поставиха малка елхичка. Но тя
е смутена сред тази обител на болки несметни.
Ленинградска луна през прозореца в миг заблестя,
но отмина, че в много прозорци ще трябва да светне.
И на бабата, дето болежките смело търпи.
В самотата ѝ чувам да шушне такова старание
да се скрие от нас, от кошмарите /ако заспи/,
от греха да не спази реда с тези свои ридания.
Прилошава на всички. Но утре е ден Рождество –
все пак някой от нас ще дочака известия, рози.
А смъртта – неизменна съседка на всеки живот –
с асансьора пак пълна количка надолу превозва.
О, възрадвай се, Дево! Донесе ни божия син
и това е за нашата вяра едничкият довод.
Но е толкова важен и силен, че вече спаси,
утеши и прости на пленения в избата долу.
Само повод за сълзи е тая красива елха.
/На кого ли е нужна, но тук заповядва сестрата./
И дочува сърцето как някакъв глас проехтя:
– Съвземетe се! Вижте, звезда Витлеем ни изпрати!
Достоверни са само: обора, дъха на сено,
тия влъхви и лакътя с първата майчина нежност,
защитил младенеца с белязано светло чело.
Всичко друго са празни лъжи и ненужни брътвежи.
На плътта, наранена от толкова труд, от войни,
ѝ е нужна единствено тази спасителна сцена.
Но намекват за вино, за някакви други вини
и ни хранят ума с рибя кост от оглозгана схема.
Наблюдавах как бавно – към десет – започва денят.
Като малко фенерче блещука, безсилно пред мрака.
И дочухме внезапно под общия креп на съня
как джуджето-клисарче заудря в елхова камбанка.
А цветът на деня беше розов, прозрачен почти –
по рождение плах, неумел, отстъпчив и несръчен.
Аметистът така на моминската шия блести.
Всички впериха погледи в кроткото мъничко кръстче.
С неохота отваряха сънени клепки докрай.
Вън се стрелна трамваят – отвътре златист – и веднага
по хлапашки се скупчиха всички: „– Я гледай, трамвай!“
Този огнен костур как от страшната въдица бяга!
Позакусихме, спорихме, легнахме морни. Сега
Ленинград е невидим, но той или чудото свише
на душата ми стига за сълзи, любов и тъга.
„– Ще Ви трябва ли нещо?“ – Не искаме никой и нищо.
От години се сърдят на моите празни слова.
Аз поглеждам сега към излезлите там, в коридора.
Майко свята! Прости! И сина си моли за това!
Нека днес да се молим и плачем за всичките хора!
Преводач Мариана Ганчева
Издателство Рал Колобър
Избрани стихотворения в Хеликон
Избрани стихотворения в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар