Ако човек има сила, не трябва да търчи по състезания, а да върши работа. Например да премести роял, гардероб... каквото е нужно.
Затова тати Енко е хамалин. Има си трима помощници. И трима сина – редки калпазани. Като че ли някой постоянно им поръчва да вършат пакости и да си късат панталоните.
По тоя случай майка им се е преквалифицирала. От нормална шивачка е станала панталонджийка, тоест шие само панталони. И все кърпи. Някои злоречиви хора ѝ викат Дона Кръпката. Тя изкърпва не само синовете, но и приятелите им (и те – същата стока), и приятелите на приятелите... Има работа жената.
Понеже понакуцва (и защото шие и на докторите), те са я сложили в някаква група инвалидност, та да не ѝ досаждат съзнателните другари и да я карат да ходи да работи на смени в някой завод.
Дона е необходима на цял квартал. Това малко ли е? Тя поддържа в изправност дрехите и на хамалската бригада. Мъжагите се числят към някаква служба за услуги при общината – значи са редовни граждани на републиката – и не я заплашват, като се канят да станат частници, сиреч капиталисти.
Държавата много се бои от разни дребни капиталисти. Защото може да наедреят и някой ден да я направят капиталистическа, а това е противозаконно. Тя е съзнателна социалистическа държава и такава иска да си пребъде.
Ами... ще видим.
Тати Енко пренася каквото трябва, Дона кърпи, та кърпи, а отде взема толкова кръпки е въпрос, неразгадан и досега. Тримата панти растат. По-големите са влезли в авторемонтното училище. Избутват по някоя тройка. Защо им е повече? На автомонтьорите някой гледа ли им дипломите?
А малкият се е извъдил един... абе „немам думи“. Свири на тромпет, моля ви се! Откъде-накъде? И с мерак свири. Някога си учителят му по музика му зачислил флигорна, за да участва в училищния оркестър, той така се захласнал по нея, че даскалът му дал тромпет. По-сериозна свирка. И като го понаучил, пратил го в музикалното училище.
Там се смаяли отде се е взел тоя талант. Иначе – гóла вóда с вар. В часовете по математика гледа като теле. А когато усвои правописа, тържествено ще обявят по градската радиоуредба. Музикалните предмети ги вдява криво-ляво, но на всяко заседание учителският съвет все с него се занимава.
По едно време един от най-умните даскали рекъл:
– Стига вече с тоя Камен! Няма да го оправим. Какъвто – такъв. Малко ли талантливи простаци сме изпратили по света? И не си въобразявайте, че той ще е последният.
Оставили го да изкрета някак. А той и сега ходи по света и носи награди. Страхотен тромпетист. Това е. Бог дал едно, взел друго, но това е. Музикант! Само учителката му по математика, крайно търпелива и засмяна, веднъж не издържала. Стои Камен пред черната дъска и се почесва:
– Това тук ще го съберем, това ще се умножи, само не знам тая двойка пред скобите къде ще иде.
Учителката въздъхнала:
– Тази двойка, Камене, ще иде в твоя бележник. – И скръбно добавила: – То музикант, музикант, но чак пък толкова музикант много ми иде...
Издателство Хермес
Кой крепи света в Хеликон
Кой крепи света в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар