Всички цвете ме наричат,
затова, че ме обичат,
ама аз съм си момиче –
вижте колко съм голяма!
Дето все ми казва мама:
– двете незабравки сини –
то не са цветя в градини,
а са моите очички!
– Ето имам и ръчички:
дето бутнат, пакост правят
и на мира не оставят
нито Шаро, ни котака,
ни тетрадките на кака…
А краченцата ми двечки
не признават нийде пречки, –
там ще стъпят, де не трябва, –
затова ги гони баба...
Всички Цвете ме наричат,
затова, че ме обичат,
но самички вий кажете:
има ли такова цвете –
със ръчички и крачета?
Издателство Бриз
Стихотворения за деца в Хеликон
Стихотворения за деца в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар