Иван Попйорданов >> Писма до сина ми Чочо

За Чочо и поколението на петдесетгодишните...

Когато над София се спусна Нощта на игуаната, изгря една нова звезда. Звездата на Чочо.
[ Такива неща пишеха медиите преди повече от двайсет години... ]
Такъв беше Чочо – бърз, усмихнат, весел, наивен, добър, понякога объркан, отзивчив, безкрайно талантлив...
Шегувахме се, че вече му дават награди за цялостно творчество.

Сега Чочо е Спомен.
Сега Чочо е Светлина...


Издателство Сиела

Писма до сина ми Чочо в Хеликон

Писма до сина ми Чочо в Books.bg