Андрей Велков >> Хрониките на звеното

Български психар II

   Иво седна на масата до Рачо и погледна въпросително Варела. През изминалите дни след постановката с Плъха и завземането на територията му пичовете от „Звеното“ се сработваха все повече и повече като добре смазан механизъм и започваха да се разбират само с поглед. Схемата на Петър работеше безупречно, а екшънът само ускоряваше процесите по спойката на колектива. Както се пее в една песен, „Истинският мъж във война се ражда“. Иво и другите капитани спазваха демократичния принцип на Петър да не се афишират като шефчета, а да наблягат на ефективността и затова Варела директно подкара по същество:
   – Оказа се, че Рачо е нещо като касиер на организацията на Плъхчо. Той води сметките, той пише в тези тефтери. Само че досега не беше разбрал, че вече има ново ръководство...
Рачо се опита да каже нещо, но пак си спечели един сериозен задвратник, който почти заби главата му в масата.
   Варела продължи:
   – Tа пичът каза, че всичко му е ясно, цялата схема демек, и спомена за курви, машинки, някакви заеми, някакви лихви...
   Иво погледна въпросително Варела право в очите, пресегна се и запали цигара. Погледът му беше достатъчно красноречив: „Тоя Плъх не се ли занимаваше само с дрога?“ Варела се ухили и вдигна рамене.
   – Айде Рачо, започвай сега от първа страница на тефтер едно да ни обясняваш какво става. Ето, Наталия ще вземе лист и химикалка и ще запише твоите пояснения към тефтера – кой, кое, какво и къде, красиво и четливо. Нали можеш да пишеш четливо, Наталио? По-добре да можеш...
   Наталия закима разбиращо, бръкна в едно чекмедже, извади молив и тетрадка и уплашено заобикаляки Силвестър, който, без да им обръща внимание, съсредоточено набиваше с лъжица някаква манджа от тенджерка (храната беше неговата църква), седна на масата до Иво и се приготви да пише.
   Варела гръмна още един задвратник на Рачо и му каза почти нежно:
   – Започвай да пееш, Симитли.
   И Симитли започна да пее:
   – Ами, начи, тук на първите страници са имената на свободнобръмчащите курви в Квартала и в околността, те ни цакат седмично. Чакай да си зема моя бележник, там пише и адресите...
Рачо говори някъде близо час, а Наталия записваше. Оказа се, че Плъха грам не беше толкова смотан, колкото изглеждаше, а Иво и Варела се сдобиха с имената, адресите и цифрите на всички негови „бизнес партньори“...
   Иво стана и кимна на Варела да отидат в другата стая, която представляваше класическата за маломерните панелки кръстоска между всекидневна и спалня. Беше мърляво и запуснато, смърдеше неприятно на цигари, пот и развалена храна. Иво седна на продънен диван с цвят на бебешко повърнато и запали цигара.
   – Ясене, това се оказа по-дебело, отколкото го мислехме. Ебаси Плъха, ебаси скритата лимонка...
   Варела, когото рядко някой наричаше Ясен, също запали цигара и седна на прашния ръб на библиотеката, на чиито рафтове вместо книги бяха наредени буркани с туршия и кисело зеле.
   – Ами, Ивак, няма лошо, мисля. Трябва да питаме Петър какво ще каже, и да действаме.
   – Няма какво да питаме Петър, ясно е какво ще каже. Нали го знаеш какъв е – щом е казал да се оправяме, значи да се оправяме сами. Сами. Като мислене и организация, много ясно, ако стане напечено някъде и на някой му трябва помощ, той пръв ще дотича, знаеш го. – Огледа се за пепелник, не намери такъв и тръсна в стъклената чаша, която беше оставена на пода до леглото и която, съдейки по миризмата, май беше пълна с ракия. – Аз ще ти кажа как ще действаме. Сега ти хващаш Слай, след малко ще ти пратя и другите двама братя с Митака да ти помагат; та ти вземаш този елемент Рачо и започвате да обикаляте всички обекти и хора от този списък един по един, а тоя миндил да ти сдава цялата им врътка. Схемата да е такава: информиране–респектиране–превземане и по-натам – инспектиране. Чаткаш ли?...

Издателство Колибри

Хрониките на звеното в Хеликон

Хрониките на звеното в Books.bg