Стефан Пастис >> Тими Провала: Видя ли сега какво направи [ Книга 2 ]

Родих се. Показах какво е величие. Създадох империя.

Глава 1

Лоша работа е да си без глава

   Карл Кобалински не е най-умният човек на света.
   Само че хайде да ви видя как ще обясните тази работа на жената в карираното сако.
   – Музей „Мори“ на световните исторически паметници вече е затворен – заявява тя. – А ти трябва да се прибираш.
   – Ама погледнете само това чудо – опитвам се да ѝ набия ум в главата. – Възмутително е.
   – Кое? – пита тя.
   – Това – соча аз статуята.

   Карл Кобалински
   Най-умният човек на света

   – Малкият, плащат ми осем долара на час, за да обикалям музея и да следя никой да не чупи. Ако имаш проблем с това кой е в музея, кажи на друг.
   – Имам проблем и още как. Лъжи, лъжи и само лъжи. Всички знаят кой е най-умният човек на света.
   – Чудесно – мърмори тя и потрива слепоочия.
   – Аз съм – натъртвам аз.
   – Браво – провлачва тя и ме побутва към изхода с една ръка. – Позволи ми сега да покажа на най-умния човек на света как се действа с вратата.
   Неочаквано ми се приисква да тропна с крак и да ѝ покажа кой съм.
   Ще ѝ покажа аз на нея кой съм аз:

   Тими Провала
   Отличителен шал

   Името е толкова добре познато, че тя би трябвало на секундата да се сети, че става въпрос за създателя, президента и главния изпълнителен директор на най-великата детективска агенция в града, може би дори в щата. Дори в страната.
   Само че аз не си придавам важност. Правя нещо много по-хитроумно.
   Изкатервам се по Карл Кобалински и се опитвам да смъкна надписа.

   Най-умният човек на света

   – Какви ги вършиш? – писва жената от музея.
   – Спасявам институцията ви от лъжа и измама! – тросвам се аз.
   Само че не се получава.
   Няма как да се добера до надписа, без да подскоча. А се намирам на два метра и седемдесет от пода.
   Затова правя онова, което би направил най-умният човек на света.
   Скачам.
   Едва тогава разбирам, че Карл може и да е имал як мозък, но статуята му не е с як врат.
   Тъкмо когато подскачам, тя се пречупва, при което и аз, и прехвалената глава на Карл се търкулваме.

   Аз
   Прехвалената глава на Карл

   Озоваваме се право на пода на музея.
   Оттам се разнася ново пропукване.
   Този път идва откъм крака ми.
   Обръщам се към приведената над мен жена от музея и изричам единствените логични думи.
   – Видя ли сега какво направи?

Преводач Цветана Генчева

Издателство Сиела

Тими Провала: Видя ли сега какво направи [ Книга 2 ] в Pimodo