Мазнината сама по себе си е вещество, или по-скоро – есенцията на веществото, а в краен случай – вариант на тази есенция. Големият проблем възниква, когато тя започне да се натрупва около талията ви. Зенон от предшествениците на Сократ поддържа тезата, че теглото е илюзорно и че независимо колко яде човек, винаги ще бъде два пъти по-слаб от човек, който никога не прави лицеви опори. Стремежът към идеално тяло винаги е бил характерен за елините и се знае, че в една от недостигналите до наши дни пиеси на Есхил Клитемнестра нарушава клетвата си да не похапва под път и над път, а после пролива горчиви сълзи за това, че вече не се побира в хитона си.
На Аристотел му хрумва да постави проблема с телесното тегло в научни рамки и в един от по-ранните фрагменти на своята „Етика“ той установява правилото, че обиколката на всеки човек се равнява на дължината на колана му, умножена по числото пи. Това положение на нещата е останало до Средните векове, когато Тома Авински превежда от латински множество рецепти за всякакви кулинарни изкушения, което дава тласък за отварянето на първите барове за стриди въпреки негодуванието на църквата, която по онова време все още смятала чревоугодничеството за смъртен грях. Всъщност по каноните на онова време сандвичите въплъщавали върха на разпътството. Затова папата препоръчвал хората да не посягат към тях поне до началото на Реформацията. Религиозната живопис през четиринайсети век изобилства от образи на прокълнати и осъдени на мъки адови дебелаци, които в пъкъла се гърчат пред панички с кисело мляко или зелена салатка. Като особено жестоки и изобретателни в това отношение се проявяват испанците и ако хванели някой нещастник да се тъпче безразборно, той рискувал да си има сериозни недоразумения с Инквизицията.
Нито един философ не успява да разреши проблема с разнобоя между чувството за грях и вина, от една страна, и телесното тегло, от друга, докато Декарт не поставя разграничение между духа и тялото, с което дава възможност на тялото да се тъпче с каквото му попадне, докато духът си казва: „Какво ли общо имам аз с това?“ Големият въпрос на философията си остава следният: ако животът е безсмислен, тогава как въобще може да бъде вкаран в научни рамки? Пръв Лайбниц лансира тезата, че тлъстината се състои от монади. Той се подлагал на какви ли не диети и упражнения, но никога не се отървал от монадите си, поне не и от онези, които се били натрупали по бедрата му. Що се отнася до Спиноза, той се хранел оскъдно, защото вярвал, че Господ е във всяко нещо и при това положение как можел да сложи спокойно горчица в хотдога си и да го заръфа, след като знаел, че в него е частица от Всевишния?
Има ли взаимовръзка между здравословния хранителен режим и творческия гений? Достатъчно е да погледнем какво е нагъвал композиторът Ричард Вагнер – печени пилета, пържени картофи, топено сирене и по някоя и друга пица. И колкото по-лаком бил, толкова по-наситена ставала музиката му. Съпругата му Козима също си я е бивало по отношение на яденето, но поне е правела джогинг ежедневно. В една сцена от „Пръстена на нибелунгите“ Зигфрид сяда на трапезата на рейнските девици и по героичен начин поглъща цял вол, двайсет пилета и седем-осем пити кашкавал и ги полива с петнайсет бъчонки бира. Да, но ако някой от нас се опита да направи поне приблизително същото, как ще плати сметката, а? Поради тази причина, а и поради стремежа да удължим поне с малко земния си път ние се храним далеч по-скромно. Дори когато след леката вечеря с нискокалорична салата изведнъж ни се отвори апетит за нещо по-съществено, пак нямаме шанс да преядем, защото кухните на повечето ресторанти, кой знае защо, приключват работа в десет.
За Шопенхауер екзистенциалната катастрофа се състои не толкова в яденето, колкото в дъвченето. Той се обявява против безцелното похапване на фъстъци или чипс, докато се занимавате с друга дейност. Това води, твърди той, до лошо храносмилане, а и до посипване на трохи къде ли не като воля и проявление. Кант подхвърля тезата, че ако всички ядем едно и също, ще бъдем в унисон със световния морален императив. В този дух един мой познат, който, като е някъде на гости и го попитат какво иска да яде, неизменно отговаря: „Онова, от което има най-много“. „Поръчвай така, сякаш поръчваш за всички хора по света“, съветва Кант. Добре, но ако съседът по трапеза не обича гуакамоле? Така или иначе, няма морални или неморални храни, като изключим, разбира се, рохко сварените яйца!
* * *
Нека обобщим: като оставим настрана ценностните гастрономически приноси на книгите „Отвъд доброто и злото“ и „Волята за власт“, трябва да признаем, че пръв насища хранителните остатъци с разностранни политически внушения Хегел. Особена роля в това отношение играе тезата му за абсорбцията на отрицанието – поглъщай онова, което отричаш. Някои кулинарни препоръки на Спиноза може да бъдат използвани и от атеисти, и от агностици, докато една малко известна рецепта на Хобс за печени ребърца си остава интелектуален ребус поради наличието на голяма доза релативизъм у нея. Основното в „Книга за диетичното хранене” на Ницше е заключението му, че човек е това, което яде. Явно е заимстването от източната философия, което въобще не може да се каже за „Трактат за скорбялата“ на Кант, който се движи строго в руслото на западната мисъл.
Закуска
Портокалов сок
2 резенчета бекон
Шепа печени миди
Тост
Билков чай
Тук с бекона и мидите Ницше явно прави умишлен интелектуален реверанс към не-вегетарианците, които обикновено при самата мисъл да погълнат нещо, несъдържащо белтъчини, изпадат в когнитивен шок и метафизична тревожност. А най-вече след обявяването на смъртта на Бог те са вече готови да ядат всичко, дори и крила от биволи.
Обяд
Чиния спагети с домати и босилек
Бял хляб
Картофено пюре
Торта
Волевите хора винаги се стремят към силни храни с много подправки и тежки сосове, докато слабоволевите се залъгват с разни кълнове и зеленяци, убедени, че страданията им ще бъдат възнаградени в отвъдния живот, където лъчезарни ангели ще ги замерват с пържоли още от райските двери. Ала по този начин те придават неоправдано аксиоматичен характер на една слабо вероятна хипотеза.
Вечеря
Стек или наденици
Мусака
Стриди
Торта гараш или парфе, а може и двете
Това е вече храната на въжделения от Ницше Свръхчовек. Нека онези, които живеят непрекъснато загрижени за нивото на холестерола в кръвта си, да продължават да пасат растителностите, препоръчвани им от диетолога или от пастора. Затова пък Свръхчовекът знае, че силното месо, за препоръчване по-тлъстичко – било то готвено, печено, или пържено, и за десерт многоетажна сметанова торта са храната, която и самият Дионисий би ял, ако не страдаше от рефлукс... Тъй ядеше Заратустра
Издателство Труд
Пълна анархия в Pimodo
Няма коментари:
Публикуване на коментар