Антоан дьо Сент Екзюпери >> Манон, танцьорката. Авиаторът

Две новели от младия дьо Сент-Екзюпери

   Веднага след написването на „Манон, танцьорката“ и „Авиаторът“ Сент-Екзюпери ги предлага на Жан Прево, редакционен секретар на списание „Сребърният кораб“, издавано от книжарката Адриен Моние. Прево публикува „Авиаторът“ в последния брой на списанието, през април 1926 г., но „Манон“ остава извън него.
   През 1927 г. писателят напомня на своята по-възрастна братовчедка Ивон дьо Летранж, херцогиня Дьо Тревиз, близка с младия „Тонио“ и представила го на Андре Жид и други писатели от нейното обкръжение, че със застъпничеството на Жан Прево „Манон, танцьорката“ е била предвидена за 1926 г. в списание „Европа“, създадено през 1923 г. под патронажа на Ромен Ролан. И наистина, там е обявено, че предстои публикуването на произведение на Сент-Екзюпери, но без да е споменато заглавие. Във всеки случай това свидетелство на самия автор потвърждава, че новелата е била готова и одобрена за печат. Но не излиза и в „Европа“.
   По онова време Сент-Екзюпери има вече тесни връзки и с издателство „Нов френски преглед“, станало по-късно издателство „Галимар“, и предлага „Манон, танцьорката“ и „Авиаторът“ и там.
   Албан Сьоризие пише следното:
   „Гастон Галимар, директор на издателство „Нов френски преглед“, явно се е впечатлил от първите творби на Сент-Екзюпери. След като го е окуражил да довърши „Манон, танцьорката“, вариант на която му е бил представен, издателят му е предложил след 1925 г. да пусне първата му книга, ако успее да добави към „Манон, танцьорката“ и „Авиаторът“ още два текста. Сент-Екзюпери, възхитен и тържествуващ, веднага съобщил на своя другар Жан Еско: „Забравих да ти кажа, че Галимар е наредил да ми предадат да напиша още две новели, и ще ми издаде томче с четирите.“
   Обаче нищо от това не се състоява и обещанията остават само на хартия.“
   Следват още опити „Манон“ да бъде отпечатана, но без резултат, по неясни причини.
   И така до щастливия край. През 2007 г. издателство „Галимар“ публикува малък комплект от четири книжки, в картонен футляр, с автор Антоан дьо Сент-Екзюпери. Наречен е „Манон, танцьорката“ и други неиздавани текстове“, а първата книжка е с общото заглавие: „Манон, танцьорката“, следвана от „Авиаторът“.
   Така „Манон“ най-после стига до читателите.
   „Авиаторът“ няма толкова сложна одисея.
   Първоначално текстът е бил замислен като част от по-голямо произведение, което е трябвало да се казва „Бягството на Жак Бернис“, но е изгубено и е останала настоящата новела. Ала освен като самостоятелна творба, тя е изпълнила и още едно предназначение. Дала е началото на по-нататъшните литературни търсения на Сент-Екзюпери, родили накрая романа „Южна поща“, където ще срещнем същия Жак Бернис от „Авиаторът“.
   Както споменах по-горе, новелата е отпечатана още през 1926 г. в списание „Сребърният кораб“, за втори път е публикувана през 1994 г. в събраните съчинения на Антоан дьо Сент-Екзюпери в луксозната поредица „Библиотека „Плеяда“ на издателство „Галимар“, и за трети и засега последен път заедно с „Манон, танцьорката“ през 2007 година.

   И двата текста в настоящата книга са преведени пълно и точно от тяхното последно френско издание. ЛМ

Издателство Лъчезар Минчев

Манон, танцьорката. Авиаторът в Pimodo