Мирча Елиаде >> Младост без младост

Фантастична проза

Изучавайки цикличността на времето в митологичното мислене, Мирча Елиаде пренася този модел и в белетристичните си творби. Следвайки плодотворната традиция на пътуване във време-пространството от Новалис и Теофил Готие до Михай Еминеску, силно повлиян от абсурдисткото мислене на Кафка, Йонеско и донякъде Емил Чоран, като писател той често прибягва до скокове във времето, какъвто е случаят с новелите „Младост без младост“, „Мост“ или „Нощи в Серампур“. Обича обаче и драмите на абсурда, каквито откриваме в „Инкогнито в Бухенвалд“ или „Даян“. И наистина не зная дали това не е адекватната художествена форма при преосмисляне проблемите за нравствената отговорност и безотговорност в епохи на тотално умопомрачение на ниво обществено съзнание, когато надежда и безнадеждност са фатално преплетени. Интригуващи със сплавта от криминална или екзистенциална и окултна загадка са произведения като популярната новела „Тайната на доктор Хонигбергер“ или „Генералските униформи“. М. Елиаде постига онова, което българският преводач и съставител на тома Огнян Стамболиев нарича в задълбочения си предговор „магически реализъм, езотерична фантастика, интуитивна магика“, определяйки като негови учители в белетристиката още Уошитгтън Ирвинг, Булгаков, Музил и Варгас Льоса. Резултатът е една необикновена и многопластова философска проза, която Огнян Стамболиев е пресътворил вдъхновено и майсторски на богат и точен български език. Ерика Лазарова

Издателство Авангард принт

Младост без младост в Pimodo