Издателство Захарий Стоянов
сряда, 1 април 2015 г.
Николай В. Гогол >> Избрани места от кореспонденцията с приятели
Разсъждения върху руската литература и култура, позиции по обществени проблеми, постулати...
Бях тежко болен; смъртта ми наближаваше. Като събрах остатъка от силите си и се възползвах от първия момент на пълна трезвост на ума си, написах духовно завещание, в което, между другото, възлагам на приятелите си задължението да издадат след смъртта ми някои мои писма. Иска ми се поне с това да изкупя безполезността на всичко отпечатано от мен досега, защото в писмата ми, по признанието на онези, към които са били адресирани, има повече от нужното за човека, отколкото в съчиненията ми. Небесната милост Божия отклони от мен ръката на смъртта. Почти оздравях; олекна ми. Но тъй като чувствам, че силите ми са отслабнали, което ми напомня всеки миг, че животът ми виси на косъм, се стягам за далечно, нужно за душата ми, пътешествие до Светите места, а докато трае то, всичко може да се случи, ми се прииска на раздяла да оставя нещо от себе си на своите съотечественици...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар