Рей Бредбъри >> Смъртта е занимание самотно

В едно мъгливо калифорнийско градче, в което времето е спряло, млад писател среща Смъртта...

   Вече валеше из ведро, големият червен трамвай залиташе през тъмните крайпътни ливади, а пороят шибаше по стъклата и скриваше от погледа околния простор. Преплувахме край Кълвър сити, без да видим филмовите студиа, и продължихме, грамадният вагон пъхтеше, дъските на пода скимтяха, скърцаха празните седалки, свирката пищеше пронизително.
   Ужасна смрад лъхна зад мен, когато невидимият изкрещя:
   – Смъртта!
   Свирката заглуши думите му и той пак подхвана:
   – Смъртта...
   Ново изсвирване.
   – Смъртта – изрече гласът зад гърба ми – е занимание самотно!
   Стори ми се, че ще се разплаче. Взирах се напред в поройния дъжд, който се втурваше да ни посрещне. Трамваят забави ход. Човекът се надигна разгневено, готов сякаш да ме напердаши, ако не го изслушам и не погледна най-сетне към него. Искаше да бъде видян. Искаше да ме удави в тая своя нужда. Усетих ръцете му да се протягат, но като юмруци ли или като остри нокти – за да ме одере или да ме удари, това не разбрах. Вкопчих се в облегалката пред мен. Гласът му избухна:
   – О, смъртта!
   Трамваят спря.
   Давай, казах си, довърши го!
   – Е занимание самотно! – изрече той със зловещ шепот и слезе на спирката...

Преводач Жени Божилова
Издателство Сиела (2015)

Смъртта е занимание самотно в Pimodo