Теру странства из места, които дори не биха хрумнали на повечето автори на пътеписи, като Виентян („задрямал град на двата бряга на калната река, прочут с евтината бира“) и Пном Пен („мърляв, доста разнебитен... като покрито с белези човешко лице, по което личат следи от жестоко минало“). Освен това не престава да спори мислено с книгите, които чете, докато пътува, както и със своите съвременници („Чатуин никога не е пътувал сам“, отбелязва критично той; същото важи и за „любимия“ на Теру Найпол). Kirkus Reviews
Читателите ще открият познатите прекрасни описания на пейзажи и хапливи портрети на персонажи... Независимо къде го отвежда пътуването, Теру винаги ни изпраща очарователни пощенски картички. Publishers Weekly
Преводач Радостин Желев
Издателство Вакон
Няма коментари:
Публикуване на коментар