Дзя Юцун в суетния свят богата девойка залюбва.
С този свитък начева първата глава на нашата история. Сам писателят ѝ казва: „Преди време, след като бях преживял мечти и илюзии, реших да изобразя истината, като я скрия в иносказанието на ‘драгоценния камък на духовно проникновение’. Така написах тая книга, наречена ‘Записки за камъка’. Този смисъл вложих и в имената на героите: Джън Ши’ин и тъй нататък.“ Ала що за случки и що за люде са описани в книгата? Нека сам авторът разкаже.
В този свят, потънал в праха на суетата, аз не извърших нищо смислено; припомних си случайно девойките, които в ония дни познавах, и след като старателно ги сравних помежду им, осъзнах, че всички те ме превъзхождаха и по обноски, и по познания. Трябва да призная, че макар и мъж с осанка, хубавец, аз бях надминат от тези момичета. Срамът ми беше огромен, ала разкаянието ми – без полза, тъй като нищо вече не може да се върне, да се поправи. Затова сега желая да събера и разглася в Поднебесната всичко преживяно: как, облягайки се на Небесната благосклонност и заслугите на предците, аз живях в сърма и коприна, насищах се със скъпи и изискани ястия, как въпреки това пренебрегнах милостивите бащини съвети и братски увещания, доброжелателните напътствия на учители и приятели, докато не изпаднах в сегашното греховно състояние на човек, преживял безпътно половината си живот, без да придобие и най-малкото полезно знание. Знам, неизброими са греховете ми, ала сред познайниците ми има такива знатни девойки, които в никакъв случай не бих желал да потънат в забвение, само и само за да прикрия моята негодност и премълча недостатъците си. Затова сегашните стени от лиани, прозорци от тръстика, легло от сплетени въжета и глинено огнище не ще възпрат сърцето ми! Още повече, че утринният вятър и захождащата месечина, върбите край стълбището и цветята в двора вливат в душата ми такова вдъхновение, че пръстите сами започват да движат четката. Макар и да съм невежа и слаб в писането, не виждам пречка да опиша всичко с груби думи и простолюдни изрази – дори такъв разказ ще прослави имената на ония знатни девойки, а може и да разсее временно скуката и да увлече мислите на читателя, – нима туй не е уместно? Затова и реших да говоря за Дзя Юцун и прочие. Освен това в книгата си често използвам думи като „блян“, „мечтание“ и тям подобни, тъй като това е и нейната основна цел – едновременно с историите в нея да пробужда съзнанието на читателя за тази истина.
Читателю, знаеш ли откъде се е появила тази книга? Ако ти кажа, това може и да ти се стори нелепо, ала ако вникнеш по-дълбоко, то ще ти стане много интересно.
Както разказва историята, когато Ню Уа топеше камъни, за да подпре небето , в планината Дахуан („Велика пустош“) на канарата Удзи („Безсмислие“) тя разтопи и направи 36 501 камъка, високи 12 джана и с квадратна обиколка от 24 джана. От всички тези камъни тя употреби само 36 500, а един не ѝ влезе в работа и тя го захвърли под връх „Синия хребет“ . Незнайно как, след като Камъкът бе претопен, той придоби духовен разум и способност да се придвижва от едно място на друго, а също и да променя големината си. И като видя, че всички останали камъни бяха взети, за да възпълнят небесата, а той единствен остана неизбран и непотребен, Камъкът се изпълни с разкаяние и срам и тъгуваше ден и нощ...
Издателство Изток-Запад
Няма коментари:
Публикуване на коментар