Господин Боемондо е забавен човек. Какво ли не измисля, за да развесели децата!
Вижте го във влака: децата сядат срещу него и започват да се карат, защото всички искат да са до прозореца.
– Тишина, спокойствие – възкликва господин Боемондо. – Хайде да играем на нещо хубаво!
Децата се успокояват в очакване.
– Обърнете се за малко, ще погледнете, когато аз ви кажа!
Децата се обръщат и гледат: баща им го няма. На неговото място е седнала възрастна дама с папагал на рамото. Птицата има зелени и жълти пера и крещи: „Искам да седя до прозореца, искам до прозореца.“
Децата се разсмиват, смеят се със сълзи и така не забелязват, че възрастната госпожа е изчезнала, а на нейното място седи монах с брада доземи, която поглажда с ръка. Той гледа децата със строг поглед и те веднага се смълчават като риби.
– Ех, ех... – въздиша старият монах.
Децата седят мълчаливи.
– Ех, ех... – отново въздиша монахът.
Децата са готови да се разплачат, гледат върховете на обувките си и не забелязват как изчезва и монахът. Когато вдигат поглед, едно миниатюрно човече скача върху седалката и се смее като лудо.
Децата също се засмиват.
– Как се казваш, мъничко човече?
Преводач Велимира Костова-Върлакова
Художник Дамян Дамянов
Издателство Сиела
Художник Дамян Дамянов
Издателство Сиела
