Виктор Юго >> Парижката Света Богородица

В катедралата "Света Богородица" живее гърбавият звънар Квазимодо, който крие своята доброта и сърце, изпълнено с любов към красивата циганка Есмералда под уродливата си външност...

ΆΝΑΓΚΗ

   Тези потъмнели от старост главни букви, врязани дълбоко в камъка, с ясно доловимите, свойствени за готическия краснопис очертания и извивки, които издават, че са били написани там от средновековна ръка, поразиха силно автора главно със злокобния и съдбоносен смисъл, вложен в тях.
   Той се запита, помъчи се да отгатне чия изтерзана душа не бе пожелала да напусне земния живот, без да остави върху челото на старата църква отпечатък на престъпление или злощастие.
   По-късно боядисаха или изстъргаха стената – не се знае кое от двете – и надписът изчезна. Впрочем, кажи-речи, от двеста години вече постъпват все така с дивните църкви на средновековието. Как ли не ги осакатяват – и отвън, и отвътре. Свещеникът ги пребоядисва, архитектът ги остъргва, после идва народът, който ги разрушава.
   И тъй, днес няма нито помен от загадъчната дума, издълбана върху мрачната кула на „Парижката света Богородица“. Нищо не е останало и от неизвестната участ, изразена тъй сбито и тъй печално, освен недълговечния спомен, който и посвещава авторът на тази книга. Човекът, който бе я написал върху стената, е изчезнал преди няколко столетия от числото на живите, думата е изчезнала на свой ред от стената на църквата, а и самата църква ще изчезне може би скоро от лицето на земята.
   Тази дума даде повод за настоящата книга. Март 1831 година

Издателство Пан

Парижката Света Богородица в Хеликон

Парижката Света Богородица в Books.bg

Астрид Линдгрен >> Мадикен

Тъй като в селото им няма много деца, с които да си играе, палавата Мадикен сама си измисля забавления. Но всички те са малко особени – скача с чадър от покрива на къщата, търси заровено съкровище, пазено от призрак, а за разнообразие продава сестричката си в робство...

Мадикен живее ей там, в голямата червена къща долу край рекичката.Там живеят също мама и татко, малката й сестричка Еласабет, черният пудел Сасо и едно малко котенце на име Гусан. А също и Алва. Мадикен и Елисабет живеят в детската стая, домашната помощница Алва – в своята стаичка, Сасо – в една кошница в коридора, а Гусан – пред кухненската печка. Мама живее почти в цялата къща, татко – също, освен когато е във вестника и пише, за да имат хората в града нещо аз четене.
Всъщност Мадикен се казва Маргарета. Но когато беше малка, тя сама се нарече Мадикен. И въпреки, че сега е голяма и почти на 7 години, все още й викат така. Само когато е сторила някоя пакост и трябва да й се скарат я наричат Маргарета. А това се случва често. На Елисабет й викат Лисабет и рядко се налага да й се карат. Но Мадикен има толкова много щури хрумвания и не се замисля, докато... докато вече не е станало късно. Тогава й става тъжно и се разкайва. Толкова много й се иска да е мила и послушна, затова е жалко че понякога не се получава...

Издателство Пан

Мадикен в Хеликон

Мадикен в Books.bg

Шарл Перо >> Най-хубавите приказки

Спящата красавица, Червената шапчица, Синята брада, Котаракът в чизми, Феите, Пепеляшка, Малечко Палечко, Магарешка кожа, Смешните желания, Рике с перчема

   След смъртта си един воденичар оставил на тримата си сина всичко на всичко: една воденица, едно магаре и един котарак. Подялбата направили бързо. Не викали нито нотариус, нито съдия, защото и без това скоро щели да изядат бедната бащиния. Най-големият получил воденицата, вторият – магарето, а за най-малкия останал само котаракът. Той не можел да се помири, че му се паднал такъв нищожен дял.
   – Братята ми, като се сдружат, ще могат честно и почтено да изкарват хляба си – казал той, – а пък аз, като изям котарака и си направя ръкавици от кожата му, ще трябва да умра от глад.
   Котаракът, като чул тези думи, вместо да се засегне, му казал с важен и сериозен глас:
   – Не съжалявай, господарю, дай ми само една торба и ми направи чизми, за да мога да ходя из храсталаците, и ще видиш, че не си получил толкова лош дял...

Издателство Пан

Най-хубавите приказки в Хеликон

Най-хубавите приказки в Books.bg

Ангел Каралийчев >> Светът на приказките

Майчина сълза, Безценно камъче, Снежното момиче, Юначното петле, Мара Пепеляшка, Топлата ръкавичка, Крали Марко...

Снежното момиче

   – Како, искаш ли? – попита Петърчо.
   – Какво?
   – Да направим едно снежно човече.
   – Хайде! — плесна ръце Марийка.
   Заловиха се на работа. Почнаха да гребат и да трупат сняг. За половин час направиха едно хубаво снежно момиченце. Сложиха му косица от бяла вълна, за да бъде русо, закрепиха му под челото две сини мънистени зърна и снежното момиченце срамежливо погледна надоле. Петърчо се завтече в къщи, донесе едно вехто шалче, надупчено от молците, и загърна шията на бялото човече. Снегът стана пръхкав. Някъде закукуригаха петли. Излаяха кучета. Зимната вечер трепна над селото. Баба Пена се подаде на вратата и повика внучетата си. Те влязоха със зачервени носове и с посинели ръце. Наведоха се над златната жарава под камината, ала щом нагряха ръцете си, пръстчетата им пламнаха от болка. Влязоха в стаята. Изправиха се до прозореца и се загледаха, навън. Духаше вечерен зимен вятър и люлееше клоните над снежното момиче. То сякаш потъваше надолу в дълбокия сняг и се клатеше напред-назад. Ето че край него мина едно едро черно куче и почна да го души. Петърчо и Марийка скочиха: това е тяхното куче. Дошло си е заедно с колата от пазар. Излязоха да видят какво е донесъл баща им. Прибра се и майка им от съседите. Седнаха да вечерят...

Издателство Пан

Светът на приказките в Хеликон

Светът на приказките в Books.bg

Хитър Петър

Най-хубавите приказки за Хитър Петър. Умен и справедлив, той прави за смях и алчния богаташ, и завистливия съсед или глупакът скъперник

Хитър Петър кмет

Събрали се селяните от Хитър-Петровото село на площада да избират кмет. Излязъл и Хитър Петър. Наложил си новия калпак, защото знаел, че има хора, които съдят за човека по калпака, а не по главата. Ето че пристигнал и селският чорбаджия: с голям корем, с дълга лула и броеница.
– Хей, Петре, този калпак, дето си го наложил, мяза на чорбаджийския. Я дай да го видя!
Хитър Петър му подал калпака си. Чорбаджията го поел и за да разсмее селяните, ударил калпака в земята.
– Чакай да опитам гърми ли!
Хитър Петър се навел, взел си калпака от земята, изтупал го и рекъл:
– Слушайте, хора селяни, да ви разкажа една приказка!
Селяните знаели, че той умеел духовито да разказва, и се натрупали около него. Хитър Петър почнал:
– Вие сте чували за някогашния еврейски цар Соломон. Казват, че той познавал миналото на хората, гадаел бъдещето и проумявал езика на всяка жива гадинка. Веднъж Соломон поканил в градината си всички животни: лъвове, мечки, вълци, зайци, сърни, биволи, коне, магарета. Ще попитате защо ги е поканил? Нали разбирал езиците им, искал да ги послуша и да се посмее, защото много смешни работи си приказвали помежду си. Напълнила се царската градина. Най-сетне дошло и магарето. Като видяло толкова зверове на едно място, навирило уши, изтъпанчило се пред Соломона и почнало да реве, колкото му глас държи. Всичките зверове се спогледали, а Соломон си запушил ушите. Като млъкнало магарето, лъвът се приближил до него и му рекъл:
– Абе, ти какво правиш?
– Рева – отвърнало магарето.
– Защо ревеш?
– Че аз – отвърнало магарето, – пред такова голямо събрание ако не си покажа магарията, къде ще я покажа?
– Тази е приказката – завършил Хитър Петър, – разбрахте ли я?
– Разбрахме я хубаво – прихнали да се смеят селяните.
Селският чорбаджия се измъкнал и побягнал. Тогава селяните избрали за кмет Хитър Петра.

Издателство Пан

Хитър Петър в Хеликон

Хитър Петър в Books.bg

Чарлс Дикенс >> Коледна песен

Проклет човек е Eбeнизър Cкрудж – прoчут cтaр cкъпeрник, – нe oбичa никoгo. Но призрaкът нa пoкoйния му cъдружник Maрли, зaeднo c три привидeния, му разкриват чудесата на Коледа и вълшебството на любовта

– Весела Коледа, вуйчо! Бог да ти помага! – извика един весел глас. Беше гласът на племенника на Скрудж, което се втурна тъй бързо, че за стария човек благопожеланието беше първото указание за приближаването му.
– Ами! – каза Скрудж. – Глупости!
Беше се така стоплил от бързото вървене в мъглата и мраза, този племенник на Скрудж, че цял пламтеше; лицето му беше зачервено и хубаво; очите му блестяха, а дъхът му отново заизлиза от устата му като пушек.
– Та Коледа глупости ли е, вуйчо! – каза племенникът на Скрудж. – Не мислиш, че е така, сигурен съм.
– Мисля – рече Скрудж. – Весела Коледа! Какво право имаш да си весел? Каква причина имаш да си весел? Какъвто си беден!
– Хайде де – отвърна весело племенникът. – Какво пък право имаш ти да си мрачен? Каква причина имаш да си сърдит? Какъвто си богат!
Тъй като в момента нямаше готов по-добър отговор, Скрудж възкликна отново:
– Ами! – и го последва с: – Глупости.
– Не се сърди, вуйчо! – каза племенникът.
– Та как да не се сърдя – отвърна вуйчото, – когато живея в такъв глупашки свят като този? Весела Коледа! Стига с тая весела Коледа! Какво е за човека Коледата, освен ден за плащане на сметки без пари; ден, в който ставаш с една година по-стар и нито с една стотинка по-богат; ден, когато трябва да си направиш баланса в търговските книги и всяка точка в тях за цели дванадесет месеца да се окаже в твой ущърб. Ако останеше на мене – каза възмутено Скрудж, – всеки идиот, който поздравява с „весела Коледа“, трябва да бъде сварен в собствения си пудинг и заровен с клон от бодлива зеленика, промушен през сърцето му. Точно така!
– Вуйчо! – възкликна умолително племенникът.
– Племеннико! – отвърна строго вуйчото. – Чествай Коледата по твоя си начин и ме остави аз да я чествам по моя.
– Чествай я! – повтори племенникът на Скрудж. – Но ти не я честваш.
– Дай тогава да я оставя на мира – рече Скрудж. – Много добро да ти донесе! Като че ли някога ти е донесла нещо добро!

Издателство Пан

Коледна песен в Хеликон

Коледна песен в Books.bg

Астрид Линдгрен >> Три повести за Карлсон

Карлсон е малко, дебеличко, самоуверено човече. При това умее да лети. Всеки умее да лети със самолет и вертолет, но едничък Карлсон умее да лети самичък...

Когато сандвичите, сладкишите и тортата се свършиха и Кристер и Гунила си отидоха вкъщи, а Бимбо си спеше дълбоко в своята кошница, Дребосъчето взе да се прощава с Карлсон.
Карлсон беше седнал върху рамката на прозореца, готов всеки миг да отлети.
Вятърът разлюляваше завеските, а въздухът беше топъл, защото вече беше настъпило лято.
— Миличък, премиличък Карлсон, нали ще си живееш пак на нашия покрив, когато се върна от бабини? Нали с положителност ще живееш там? — попита Дребосъчето.
— Спокойствие и само спокойствие! — каза Карлсон. — Ще остана да живея на покрива, ако ме пусне моята баба. А това още не се знае, защото тя ме смята за най-добрия внук на света.
— А ти наистина ли си най-добрият внук на света?
— Разбира се. И кой друг може да бъде, ако не аз? Ти можеш ли да посочиш друг? — попита Карлсон.
Той натисна копчето на корема си и моторът забръмча.
— Когато отново долетя, ние ще изядем още повече торти! — извика Карлсон. — От торти не се дебелее!… Довиждане, Дребосъче!
— Довиждане, Карлсон! — извика Дребосъчето.
И Карлсон отлетя.
Но в кошничката до креватчето на Дребосъчето лежеше Бимбо и спеше.
Дребосъчето се наведе към кученцето и го погали бавничко по главата със своята малка позагоряла ръка.
— Бимбо, утре ние ще отидем при баба — каза Дребосъчето. — Лека нощ, Бимбо! Спи спокойно.

Издателство Пан

Три повести за Карлсон в Хеликон

Три повести за Карлсон в Books.bg

Астрид Линдгрен >> Братята с лъвски сърца

Разказ за живота на едно бедно семейство - самотната майка Ингрид и нейните деца - Карл и Йонатан

Йонатан обгръща с обич любимия си брат Карл в последните дни от тъжният му живот, грижи се за него и го утешава в тежката съдба сполетяла семейството им. Когато Карл изпитва най-невъобразимото отчаяние и страх от смъртта, неговият любим брат му дава най-силната изричана утеха. От своя брат Карл разбира. че когато умре той ще отлети като гълъб в приказна страна наречена Нангияла. И така неговият неутешим страх се превръща в желание мигом да отлети в приказната страна на мечтите му.

Двамата братя се пренасят в чудната земя. Но и там, както на Земята, доброто и злото са в тежка битка. Тиранинът Тенгил заедно със своите войници и чудовището Катла са заробили жителите на мирната Шипкова долина.

Смелият и силен Йонатан става предводител на бунтовниците, а малкият Карл трябва да победи страховете си и да последва своя любим брат...

Издателство Пан

Братята с лъвски сърца в Хеликон

Братята с лъвски сърца в Books.bg

Астрид Линдгрен >> Пипи Дългото чорапче

Пълната трилогия с веселите приключения на Пипи

Пипи замислено хапеше палеца на единия си крак, без да каже нищо. Но изведнъж решително изсипа цялата вода от легена на пода, така че панталоните на Господин Нилсон, който седеше наблизо и си играеше с някакво огледало, съвършено се измокриха.
— Несправедливо е! — каза строго Пипи, без да я е грижа за отчаяния Господин Нилсон и за мокрите му панталони. — Съвсем несправедливо е! Не мога да понеса това!
— Какво именно? — учуди се Томи.
— След четири месеца е Коледа и вие ще имате ваканция. А аз, какво ще имам аз? — гласът на Пипи прозвуча тъжно. — Никаква ваканция, никаква, дори и най-малка Коледна ваканция — проточи жално тя. — Това не може да продължава така! От утре тръгвам на училище.
Томи и Аника заръкопляскаха от възторг.
— Ур-а-а! Тогава ще те чакаме пред нас в осем часа.
— О, не — каза Пипи. — Толкова рано не мога да тръгна. А освен това сигурно ще пристигна на кон...

За първи път на български език се публикуват главите:

- Пипи се бори с огнена стихия
- Пипи още живее във Вила Вилекула
- Пипи пише писмо и пак тръгва на училище - но за малко...
- И Пипи отива на училищен излет
- Пипи на панаир
- Пипи си остава във Вила Вилекула
- Пипи разведрява леля Лаура

Издателство Пан

Пипи Дългото чорапче в Хеликон

Пипи Дългото чорапче в Books.bg

Алън А. Милн >> Мечо Пух

Приключения весели и забавни, а понякога малко страшни...

... Но умните отиват веднага и застават при най-любимото животно.
Така и Кристофър Робин: той отива право там, където са мечките, започва да шепне нещо на помощника на пазача и вратата се отключва, ние минаваме през някакъв тъмен вход, качваме се по стръмни стъпала, докато стигнем една специална клетка, тя се отваря, от нея се измъква нещо кафяво, космато, рошаво и с радостен вик: „О, Мечо!“, Кристофър Робин се хвърля в прегръдките му. Името на това мече е Мечо, което показва какво хубаво име е то за мечета. Смешното е само, че сега не си спомняме дали нашият Мечо е наречен първо Мечо, а после Пух, или първо Пух, а после Мечо. По-рано знаехме как беше, но сега вече сме забравили.
Тук Прасчо ме прекъсна с квичащия си гласец:
— А за Мен?
— Мое мило Прасенце — отговорих, — в цялата книга пише и за теб.
— Но за Пух повече! — изквича той.
Нали разбирате — Прасчо завижда, че за Пух има Голямо Въведение. Е, няма защо да отричаме: разбира се, Пух е любимецът. Но и Прасчо е герой много пъти, когато Пух го няма. Защото не е възможно да вземеш Пух незабелязано в училище, а мъничкият Прасчо може да се пъхне в джоба, където е голяма утеха да го чувстваш, когато не си много сигурен дали два пъти по седем е 12 или 22! Понякога той се измъква от джоба и наднича в мастилницата. По такъв начин става по-учен от Пух, но Пух няма Нищо против:
— Някои са умни, а някои не са — казва той.
И така си е!

Издателство Пан

Мечо Пух в Хеликон

Мечо Пух в Books.bg

Ангел Каралийчев >> Ането. Тошко Африкански

Веселите приказни повести на Ангел Каралийчев – Ането и Тошко Африкански, с оригиналните илюстрации на Илия Бешков

   Нещо запращя в мрачината. Ането скочи, впи очи, ала не видя нищо. Още повече се изплаши. Озърна се безпомощно наоколо. Тогава една спасителна мисъл светна в главичката му. Подскочи нагоре, хвана се за един клон и завчас се покатери на дървото. Сгуши се между клоните. Притихна. Месечината се роди от мрака и тръгна към Ането. Нейната светлина донесе спокойствие и сън. Малката гостенка на гората опря главата си между два клона и заспа дълбоко.
   А будното кученце, шито върху престилката, си рече:
   – Срамота е такъв юнак като мене да се бои от някаква горска мечка. Мечка страх, мен – не страх! И скочи на земята. До полунощ се разхожда като страж и пази заспалата си кака. Когато падна росата, то си накваси крачетата и зъбите му започнаха да тракат от хлад. Потърси някъде сушинка и се мушна под най-близкия храст. Там в една затоплена дупка спяха три зайчета. Кученцето се навря между тях. Затвори си очите и почна да мърка.

-------

   – Каква съм неука маймуна! – въздъхна Тошко и като грабна мастилницата, погледна с едно око вътре. Дълго се взира и като не можа да види нищо, разсърди се и размаха силно мастилницата. Мастилото рукна навън и напръска тавана, стените, пода. Тошко се развесели. Откачи от стената чантата на Тодора, надяна я на ръката си и излезе на улицата.
   – Дай чантата, крадецо! – извика градинският пазач и подгони маймунека.
   – Да има да вземаш! Ще ти я дам, ако ме стигнеш.
   Тошко търти да бяга. Кривна по улицата. Грабна една ябълка от сандъка на бакалина, прескочи черковната ограда и се покатери по водосточната тръба на камбанарията. Там захапа ябълката и разлюля чантата. От бакалницата изскочи Тодора. Съзря чантата си и занарежда:
   – Леле, умрях си! Вътре е огледалцето, което ми подари Търкалан на панаира. За пет лева ми го купи. Ако се счупи, няма да се оженя. Отидох си млада и зелена! Слез, Тошко, слез, миличък! Ти си добро момче. Ако слезеш, кака ще ти купи лешници и бадеми.

Издателство Пан

Ането. Тошко Африкански в Хеликон

Ането. Тошко Африкански в Books.bg

Джеймс Крюс >> Тим Талер или продаденият смях

Едно момче поема на дълъг път в търсене на продадения си смях

Четвъртокласникът Тим Талер се запознава с тайнствения барон Лефует. Двамата сключват странен договор - баронът купува смеха на момчето, а в замяна му дава вълшебната способност да печели на всички лотарии, залагания и облози. Тим Талер става богат, но скоро разбира, че животът без смях е истинско мъчение...

Издателство Пан

Тим Талер или продаденият смях в Хеликон

Тим Талер или продаденият смях в Books.bg

Джани Родари >> Приключенията на Лукчо

Как храбрият Лукчо се бори срещу несправедливото отношение към зеленчуците от страна на плодовата аристокрация начело с принц Лимон и прекалено гордия дон Домат

"Какво искате, щом някой се роди лук, често си има работа със сълзи.
Лукан живееше с децата си в една дървена барака, малко по-голяма от щайга за зеленчук. Богаташите, които минаваха покрай тях, извръщаха носове с погнуса.
— Боже мой, как мирише на лук! — казваха те и подвикваха на кочияша да кара по-бързо.
Един път из тези места трябваше да мине и владетелят принц Лимон. Придворните се безпокояха за неговия нос.
— Какво ще каже негово височество, когато усети миризмата на бедняците?
— Бихме могли да ги парфюмираме — подсказа главният церемониал майстор.
Веднага една дузина лимончета бяха изпратени, за да парфюмират бедняците. Те оставиха вкъщи сабите и оръжието си и помъкнаха варели и пръскачки. Варелите бяха пълни с одеколон, парфюм от теменужки и българска розова вода, най-хубавата в света."

Издателство Пан

Приключенията на Лукчо в Хеликон

Приключенията на Лукчо в Books.bg

Марк Твен >> Принцът и просякът

Историята на две момчета, които в един следобед разменят дрехите си, а в резултат на това променят своя живот

След много приключения любопитството им намира своите отговори, а всеки от тях научава най-важните уроци в живота си.

Едното момче се завръща на мястото си на принц, а другото ще приеме позиция, достойна за неговата вродена интелигентност и добро сърце.

Издателство Пан

Принцът и просякът в Хеликон

Принцът и просякът в Books.bg

Франсис Бърнет >> Малката принцеса

Когато силно мечтаеш за нещо и го заслужаваш, то се сбъдва - красивата приказка става реалност

Малката Сара Крю пристига в пансиона на госпожица Минчин като богата наследница, а после става там бедно слугинче. Превратностите на съдбата обаче не променят доброто й сърце и благородството на характера й. Тя умее да измисля красиви приказки и така вдъхва надежда както на изпадналите в отчаяние, така и на самата себе си.

Франсис Бърнет е автор и на романите "Малкият лорд Фаунтлерой" и "Тайната градина".

Издателство Пан

Малката принцеса в Хеликон

Малката принцеса в Books.bg

Ран Босилек >> Патиланско царство

Веселите истории за Панчо, Данчо, Ганчо, Мика, Дана, Гана и баба Цоцолана

Събрани накуп най-забавните приключения на прочутите патиланци, любимо четиво на поколения български деца.

... Един път дойдоха бабините внучки, Гана, Дана, Мика. Те и трите бяха с плетени косички.

Най-малката още от прага завика:
- Бабо, бабо, знайш ли? Ще станем момчета! Днес ще ни острижат. Ще идем и трите.
- Къде? - пита баба.
- При бръснаря Яне.
- Туй няма да стане! Къде ще вървите? На нашта машинка трябва да извадим по-скоро парите! Почвай, Патилане!
- Не, не щем! Не може1
- Нас ще ни острижат "а ла гарсон", бабо. Патилан не знае! ( а ла гарсон значи, драги ми Смехурко, когато бръснарят някое момиче като момче залиже).
Но баба им викна:
- Вие какво знайте? От бръснар по-харно мой Патилан стриже! Хайде, Патилане!
И дорде усетят бабините внучки, до кожа им смъкнах меките косички. Патиланци същи и трите направих...

Издателство Пан

Патиланско царство в Хеликон

Патиланско царство в Books.bg

Луис Карол >> Алиса в страната на чудесата и в огледалния свят

Двете книги за фантастичните приключения на малката Алиса ни въвеждат в свят на приказни чудеса и весели безсмислици, населен със смешни и мили герои

Най-известните произведения на Луис Карол

„Алиса в Страната на чудесата“ (1865)
  и
„Алиса в Огледалния свят“ (1871)

Двете книги са написани за истинско момиче, с което авторът се запознава когато то е само на четири години.
 Момиченцето се казва Алис и е дъщеря на декана на колежа, в който преподава.

Твърди корици

Издателство Пан

Алиса в страната на чудесата и в огледалния свят в Хеликон

Алиса в страната на чудесата и в огледалния свят в Books.bg