Дейвид Брин >> Битие

„Присъединете се!“

   Вселената имаше две огромни половини.
   Полусфера от блещукащи звезди заобикаляше Джералд отдясно.
   Синьо-кафявата Земя заемаше другата страна. Домът, след като приключи с тази работа. След като оправи бакиите, оставени от едно друго поколение.
   Подобно на зародиш в утроба, Джералд се носеше в кристална черупка, кацнала на върха на дълга стрела, на известно разстояние от космическата станция „Издръжливост“. Изолиран от туптящия ѝ пулс, този мехур беше повече космос, отколкото станция.
   Тук можеше да се съсредоточи върху сигналите от сателита на стотици километри разстояние. Дълга тясна ивица виеща се нишка далеч горе.
   Бола. Неговото ласо. Неговият инструмент в тази задача.
   Болата е моята ръка.
   Щипката е шепата ми.
   Магнитът е лостът.
   Планетата – опорна точка.
   През повечето дни това кратко четиристишие помагаше на Джералд да се съсредоточи върху работата – работа на възхваляван боклукчия. „Още има хора, които ми завиждат. Милиони. Там долу, в онази мъгла от море, облаци и брегове“.
   Някои сигурно гледаха нагоре – точно сега, когато нощта се носеше по-бързо от пясък през пренаселената Суматра. Здрачът беше най-доброто време да се зърне голямата стара станция. Мисълта, че някои хора все още гледат нагоре, го караше да се чувства свързан с човечеството всеки път, когато „Издръжливост“ прекосяваше терминатора, независимо дали по зазоряване, или по залез.
   „Съсредоточи се, Джералд. Върху работата“.
   Протегна дясната си ръка и се опита да нагласи напрежението в гърчещия се на две хиляди километра над него кабел, сякаш той бе някакво мудно продължение на тялото му.
   И кабелът отговори. Сигнали запулсираха по невросензитивния костюм на Джералд... но изглеждаха сбъркани.
   „Моя грешка“ – осъзна той. Командите, които бе изпратил на деликатния сателит, бяха твърде бързи, твърде нетърпеливи. Малкият Хачи изкряска протестиращо. Определено не беше щастлив.
   – Добре. – Джералд се намръщи на мъничкото животинче, също облечено в невросензитивен костюм. – Не си събирай опашката на кълбо. Ще го оправя.
   Понякога у една маймуна може да се намери повече здрав ра­зум, отколкото у човек.
   „Особено ако човекът е така раздърпан“ – помисли си Джералд. Случаен поглед към собственото му отражение разкри колко е омърлян еластичният му екип от разлетите напитки и машинни поддържащи течности. Покритите с прошарена четина бузи бяха изпити. Измъчени очи под рунтави вежди.
   „Ако се прибера в Хюстън в този вид, семейството няма да ми позволи дори да припаря до къщата. Макар че с натрупаните пари...
   Стига, съсредоточи се!“
   Смръщи се и чукна два пъти лявата си ръка над китката, после три пъти дясната. Костюмът му реагира с поредна доза Бавен сок през вена в бедрото му. Спокойствие, което би трябвало да проясни мисленето му, се плъзна по тялото му...
   ... и времето като че ли забави ход.
   Сега ответните сигнали от далечната бола имаха време да наваксат. Джералд се чувстваше част от трийсеткилометровата нишка, която се гърчеше тежко и тромаво на по-висока орбита. Пулсиращите електрически токове, които туптяха там горе, се превеждаха в слаб сърбеж тук долу, като започваха от китката му, продължаваха по ръката и рамото, спускаха се по гърба към палеца на левия му крак, където сякаш се забиваха за опора. Когато Джералд натискаше, далечният кабел-сателит реагираше, като прилагаше сила върху магнитното поле на планетата.
   Телеоперация. В епохата на все по-сложен изкуствен интелект някои задачи все още се нуждаеха от присъствието на пилот човек. Та дори той да се носи в мехур далеч под арената на реалните действия.
   „Да увеличим мъничко тока. Да забавим скоростта на въртене“. Сърбежът в палеца му прати няколкостотин ампера електричество, които бяха изплюти от единия край на гърчещото се въже и увеличиха магнитното теглене. Огромният кабел се завъртя мъничко по-бавно на фона на звездите.
   Хачи изсумтя кисело от собствената си мрежа поддържащи нишки. Така беше по-добре, макар че капуцинът още се нуждаеше от убеждаване.
   – Дай ми малко свобода на действие – измърмори Джералд. – Знам какво правя.
   Динамичният модел на компютъра обаче споделяше мнението на Хачи. Той все още предвиждаше труден захват, когато върхът на кабела осъществеше кратката си среща с... парчето космически боклук, попаднало в полезрението на Джералд.
   Нова команда с почукване на зъби и нощта го обгърна още по-плътно, симулирайки какво би видял, ако беше там горе, на стотици километри по-високо, при бързо носещия се връх на кабела, където звездите блестяха по-силно. От онази височина дискът на Земята изглеждаше много по-малък и запълваше едва четвърт от небето.
   Сега всичко, което чуваше, усещаше и виждаше, идваше от роботизирания кабел. От ласото му. От закачената за някое далечно съзвездие лиана, на която да се люлее.
   „Маймуни сме били... и си оставаме маймуни“...

Издателство Бард

Битие в Pimodo

Карл Сейгън >> Дракони в райската градина

Размисли за еволюцията на човешкия разум

   Биологичната еволюция е съпроводена от нарастваща сложност. Най-сложните организми днес на Земята съдържат значително повече натрупана (както генетична, така и извънгенетична) информация от най-сложните организми отпреди двеста милиона години например, което представлява едва пет процента от историята на живота на планетата и съответства на времето преди пет дни по Космическия календар. Най-простите организми днес на Земята имат зад себе си толкова еволюционна история, колкото и най-сложните, и е твърде възможно вътрешната биохимия на днешните бактерии да е по-ефективна от тази отпреди три милиарда години. Но количеството генетична информация в бактериите днес вероятно не е много по-голямо, отколкото в техните древни предци. Затова е важно да правим разлика между количеството информация и нейното качество.
   Разнообразните биологични форми са наречени таксони. Най-голямото таксономично разделение е между растения и животни или между организмите със слаборазвити ядра на своите клетки (например бактерии и синьозелени водорасли) и тези с ясно определени и сложно устроени ядра (например на протозоите и хората). Всички организми на планетата Земя обаче, независимо дали са с ясно определени ядра, или не, имат хромозоми, които съдържат генетичния материал, предаван от поколение на поколение.
   Във всички организми наследствените молекули са нуклеиновите киселини. С няколко незначителни изключения наследствената нуклеинова киселина винаги е молекулата, наречена ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина). Много по-фините разделения сред разновидностите растения и животни на видове, подвидове и родове също могат да бъдат описани като отделни таксони.
   Видът е група, която може да създаде фертилно поколение чрез кръстосване вътре, но не и извън себе си. Кръстосването на различни породи кучета води до създаването на репродуктивно конкурентно поколение. Но кръстосването между видове, дори когато те много си приличат, както магаретата и конете, създава нефертилно поколение (в случая мулета). Следователно магаретата и конете се категоризират като отделни видове. Жизнеспособни, но нефертилни кръстоски между по-раздалечени видове, каквито са лъвовете и тигрите например, понякога също се случват, макар и много рядко, поколението е фертилно. Това показва единствено, че разграничаването на видовете е малко мъгляво. Всички човешки същества принадлежат към един и същи вид, Homo sapiens, който в превод от латински оптимистично означава „разумен човек“. Нашите вероятни предци Homo erectus (изправеният човек) и Homo habilis (сръчният човек), които вече са изчезнали, са класифицирани към един и същи род (Homo), но от различен вид, макар никой поне напоследък да не е провеждал експерименти дали кръстоската между тях би довела до фертилно поколение. В по-ранни времена ширещото се мнение било, че поколение може да се получи чрез кръстосване между изключително различни организми.
   Минотавърът, убит от Тезей, е бил резултат от сношението между бик и жена. А римският историк Плиний предполагал, че новооткритият по онова време щраус е кръстоска между жираф и комар. (Трябва да са били женски жираф и мъжки комар.) На практика би трябвало да съществуват множество възможни кръстоски, които не са били опитвани поради обяснима липса на мотивация...

Преводач Милена Боринова

Издателство Изток-Запад

Дракони в райската градина в Pimodo

Уолтър Айзаксън >> Айнщайн

Неговият живот и Вселената

„За пореден път Уолтър Айзаксън написа безценна биография на един велик човек, за когото вече е писано много. С негова помощ научаваме за важни нови материали. Той блестящо се справя с предизвикателството да представи героя си като човек и да опише дълбоките идеи във физиката. Тази биография е истинско удоволствие за четене и възкресява великия физик.“ Мъри Гел-Ман, носител на Нобелова награда по физика за 1969 г. и автор на „Кваркът и ягуарът“

„С ненадминати разказвачески умения Айзаксън невероятно успешно запазва достолепния образ на Айнщайн, като в същото време му вдъхва такава жизненост, че очакваме да го видим жив сред нас. Прекрасна творба.“ Дорис Кърнс Гудуин, автор на „Екип от съперници. Политическият гений на Ейбрахам Линкълн“

„Описанието на Айзаксън за научната дейност на Айнщайн е превъзходно: точно, пълно и с най-добрата комбинация от подробности за обикновения читател. Като използва наскоро разкритите исторически материали, той е създал най-лесната за четене биография на Айнщайн, писана досега.“ А. Дъглас Стоун, професор по физика в Йейл

„Това е блестящ интелектуален замисъл и страхотно четиво. Като умело описва научните постижения на Айнщайн, изобилните му политически инициативи, сложния му личен живот и обаятелната му личност, Айзаксън превръща човека, променил двайсети век, в икона за двайсет и първи.“ Мартин Шъруин, съавтор на „Американският прометей. Триумфът и трагедията на Дж. Робърт Опенхаймер“, носител на награда „Пулицър“ за биографична литература през 2006 г.

Издателство Жануа 98

Мирча Елиаде >> Йога. Безсмъртие и свобода

карма, мая, нирвана, йога

1. Законът на универсалната причинност, свързващ човека с Космоса и осъждащ го на безкраен низ от прераждания – законът на кармата.

2. Загадъчният процес, пораждащ и поддържащ Космоса и по този начин обуславящ „безкрайното въртене“ на колелото на съществуванията: това е мая, космическата илюзия, с която човек неохотно трябва да се примирява, докато не се освободи от заслепението на невежеството (авидя).

3. Абсолютната реалност, разположена някъде отвъд пределите на изтъкнатата мая – илюзия, както и отвъд пределите на обусловения от кармата човешки опит; чистото битие, абсолютът, може да бъде наричано с много имена – Азът (Атман), Брахман, необусловено, трансцендентно, безсмъртно, неразрушимо, Нирвана и прочие.

4. Действените техники и методи, чиято цел е освобождението (мокша, мукти), постигането на Божественото, всъщност са именно Йога.

Освен към Запада непременно трябва да се обърнем и към Изтока и най-вече към древна Индия, за да открием корените на нашия дух. Да асимилираме древните култури, за да можем да обясним нашето духовно наследство. Мирча Елиаде

Издателство Изток-Запад

Йога. Безсмъртие и свобода в Хеликон

Йога. Безсмъртие и свобода в Books.bg

Карл Сейгън >> Бледа синя точица

Поглед към космическото бъдеще на човека

   В наше време ние прекосихме Слънчевата система и изпратихме кораби към далечни звезди. Нептун е милион пъти по-отдалечен от Земята, отколкото е Ню Йорк от бреговете на река Буг. Но в онези други светове не ни очакват далечни роднини, нито хора, нито дори живот. Нямаме писма от скорошни емигранти, с чиято помощ да опознаем новата земя. Разполагаме единствено с цифрови данни, предавани със скоростта на светлината от безчувствени и прецизни роботи пратеници. Те ни казват, че тези нови светове не приличат особено на нашия. Но ние продължаваме да търсим обитатели. И няма как да бъде иначе – животът неминуемо търси живот.
   Никой на Земята, дори и най-богатият, не може да си позволи пътуването, така че не можем просто да си стегнем багажа за Марс или Титан, понеже така ни е хрумнало или защото ни е доскучало, останали сме без работа, получили сме повиквателна от армията, чувстваме се потиснати или, справедливо или не, сме били обвинени в престъпление. Засега не е налице достатъчно висока краткосрочна печалба, която да мотивира частните инвестиции. Ако някога отпътуваме за тези светове, то ще е защото някоя държава или група държави са преценили, че това е преимущество за тях или за човешкия вид. В момента обаче имаме твърде много неотложни задачи, които поглъщат средствата, необходими за изпращането на хора в други светове.
   Ето за това е тази книга – за други светове, какво ни очаква в тях, какво ще ни научат те за самите нас и дали изобщо има смисъл да тръгнем, като се имат предвид належащите проблеми, пред които е изправен видът ни. Дали не би следвало първо да решим тези проблеми? Или именно те са още една причина да предприемем това пътуване?
   В много отношения тази книга е оптимистична за перспективите пред човечеството. Началните глави може да изглеждат твърде съсредоточени над нашите несъвършенства, но те полагат необходимата духовна и логическа основа за разгръщането на тезата ми...

Издателство Изток-Запад

Бледа синя точица в Хеликон

Бледа синя точица в Books.bg