Показват се публикациите с етикет енциклопедия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет енциклопедия. Показване на всички публикации

вторник, 10 септември 2013 г.

Ивет Анави >> Озарени еврейски жени

От библейски времена, до съвремието... Кратка енциклопедия

Жените от Библията, тръгнали боси сред палещите пясъци на пустинята; майките, които под светлината на газена лампа са подготвяли чеиза на любимите си дъщери; момичето войник с пушка на рамо, което пази земята на дедите си; жената над микроскопа, вглъбена в цифрите и формулите; или пък тази, която извисява красивия си глас на сцената...

Вярната съпруга, добрата майка, отличната възпитателка, лекарката, хуманистката, общественичката, откривателката, награждаваната и уважаваната... Ивет Анави


Издателство Летера



вторник, 6 август 2013 г.

Майкъл Джордан >> Митове от цял свят

Думата мит произлиза от гръцкото mythos, но се появява в Западна Европа сравнително наскоро – в началото на деветнайстия век – и в най-широк смисъл означава градиво за устната традиция. В митовете обаче има много повече материал от мелодраматични измишльотини; в тях се съдържат проникновени мисли за свръхестественото и за човешкия живот, легенди, в които се обяснява поведението на боговете в различните им дела, взаимодействието между боговете и останалите категории същества.

От най-обичаните древногръцки митове до малките и непознати бисерни фрагменти от далечни сибирски племена...

ОДИН И ИКДРАСИДЪЛ

ПРОИЗХОД: тевтонски – скандинавски (Исландия).

ИЗТОЧНИЦИ: „Еда в проза“ (Кодекс Вормианус), съставени от исландския учен Снори Стурлусон (1178-1241) и изпратен през XVII в от историка Арнгримур Йонсон на датския му колега Оле Ворм.

Съдържанието фактически е учебник, първата част от който е озаглавена „Гилфагининг“ (Измаменият Гилфи) и представлява сбит преглед на скандинавската митология. Нещастният случай, при който Один загубва окото си при търсене на потайни знания, е само загатнат в „Поетичната Еда“, а по-пълният извор, използван от Снори, е неизвестен.

В центъра на света се издига масивното ясеново дърво Икдрасидъл, чиито корени опасват небето и земята, а корените му се простират в различни царства. Единият стига до Аусгардьор, царството на боговете ауса, втори се простира до земята на ледените великани, трети прониква до земята на мъртвите Хел. По този начин дървото свързва различните светове. Под Икдрасидъл се намира кладенецът на Урд, където боговете всеки ден се събират да разискват делата си. Дървото се поддържа от норните, сестри на съдбата, а се напоява от свещения извор на бог Мимир. Тези води са наситени с мъдрост и познания и тъкмо кладенеца на Мимир се посещава от върховния бог Один, когато иска да разбере каква е съдбата и бъдещето на света. Той се разбира с Мимир двамата да споделят водите от извора, а в замяна за този дар на познанието Один се съгласява да извади дясното си око.

Издателство Плеяда



вторник, 23 юли 2013 г.

>> Древните цивилизации

Събитията от световната история трябва да се представят с такова поетическо чувство, което прави целия свят близък и познат и в същото време тайнствен и увлекателен. Александър Блок

   С епохата на древността е свързано не само раждането на такива световни религии като будизма и християнството, а и появата на Аристотеловата метафизика, от чиито граници европейската философия не е излизала до Франсис Бейкън, и на конфуцианския етичен кодекс, господствал в Китай до неотдавна. Възникналият от лоното на древните цивилизации свят, където хората са разделени не само по етнически, географски и културен признак, а и въз основа на изповеданието си (напр. православни и католици, шиити и сунити); където новата категория за религиозна принадлежност придобива важен смисъл; където платоническите модели на мислене широко навлизат чрез схоластиката и мистиката на християнството и исляма в живота на широките народни маси, които не са чели и дори не са чували за Платон, а конфуцианската традиция застива на етапа на сунското неоконфуцианство; където духът на метафизическото учение се материализира в практиката на изобразителното изкуство, както например във византийско-руската иконна живопис или китайските пейзажи от епохата Сун, стоящи под знака на чан-будизма – това вече е друг свят, светът на Средновековието... Из Увод

Издателство Плеяда