Показват се публикациите с етикет стихове. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет стихове. Показване на всички публикации

неделя, 21 декември 2014 г.

Робърт Браунинг >> Славният хамлински свирец

Класическа детска приказна поема

Град Хамлин е във Брунсвик,
до Хановер в съседство,
и Везер плиска там вълни
и мие южните стени.
Такъв брилянт ще търсиш с дни,
но в ранното си детство,
преди петстотинте лета,
когато почвам песента,
завъди гад туй кметство.
Що плъх бе! Почерняло чак.
За псета, котки – смъртен враг.
Децата хапеха до кръв,
чорбата лочеха с черпак,
ядяха сирене със стръв,
гризяха бъчва и капак,
гнездяха в мъжкия калпак,
жените стряскаха по мрак,
надвиквайки ги дене
с пищене и квичене
в минор, в мажор,
през вряк и грак.
Накрая майстор и чирак
превзеха общината.
„Изглежда кметът е глупак!
Позор за занаята!
Облекли сме го като цар
във хермелин, а няма цяр
за него срещу тая твар.
Понеже стар си и си тлъст
ли даже не помръдваш пръст?
Ум напрегнете, господа,
от напаст да спасим града,
че инак чака ни беда.“
И уплах, ужас и вина
разтресе кмет и община.
Така в диспути час измина.
Накрая кметът рече:
„За гулден давам хермелина
да съм оттук далече.
„Напрягай ум“ се казва лесно.
Главата заболя ме, честно,
да се почесвам неуместно.
Капан, капан ни трябва тук!“
При тези думи чу се звук
на портата отвън: „Чук-чук!“
О, боже, що ли е това?
И кметът наклони глава
като прасенце във тава,
с очи от леност помътнели,
същински стриди престарели.
Търбухът даваше им цвят,
щом зърнат гълъб за обяд.
„Кой шушка по килима? Въх!
Напомни ли ми нещо плъх,
изгубвам дума, ум и дъх.“
Но викна кметът „Влез!“ сърцато
и влезе същество чудато,
в одежда дълга пременено,
по равно в жълто и в червено,
върлина съща със очички
две сини, като две иглички,
смугло, с провиснали косички,
и със брадичка без космѝчки,
но пък с усмивка до ушички,
и доста стреснаха се всички,
и се зачудиха какво
е туй палто и същество.
И някой рече: „Пришество
на прапрадядо е, тръбата
последна чул изпод земята.“...

На български и английски език

Преводач Евгения Панчева
Илюстрации Том и Уенди Крейг
Издателство Изток-Запад

Славният хамлински свирец
в Pimodo

събота, 29 ноември 2014 г.

Маргарита Петкова >> Дива къпина

След 31 години...

От твоето отсъствие съм болна.
Неизлечимо.
Всички къщи и всички стволове
ранявам с името ти.
Спомени, вместо хапчета, гълтам
всяка вечер.
Сутрин се будя от неприсъствието ти.
Тръгвам зла и обречена.
Търся те после по всички кръчми
и кафенета.
Замерям котки, хора и кучета
с камъни и с клетви.
Слънцето свети като прожектор
в операционна.
Падат в тревата слънчасали жерави.
Как да живея от спомени?
Болно е даже над мене небето.
Как ще се излекувам?
И този град е болница, където
аз още дълго ще те боледувам.

Бележка на издателя

Издателство Лъчезар Минчев


сряда, 26 ноември 2014 г.

Христо Фотев >> Морето, най-голямото събитие

Избрани стихотворения

Морето!
Най-голямото събитие!
Как ме издига към върха си – целия
отново ме зазижда във кристала си.
В блестящото съжителство със люспите
на рибите – с крилете на комарите...
(Как ми тежаха дрехите – и тялото,
зазидано във паметта ми... Името.)
След оскърбителното, страшното във навика
да се живее – приеми ме!
Никога
аз няма да те принизя до своите
печални средства за очовечаване.
Аз ще живея с теб, тъй както рибите,
за да си върна детското доверие
в ръцете си, в нозете си. Прекрасно е,
че си голямо. Може би единствено
си вярно ти във строгата абстракция
на картите... В най-мътните ми спомени.
Как въздухът изгаряше хрилете ми,
и перките ми блъскаха дърветата.
И люспите ми падаха по пясъка
хилядолетия преди сълзите ми...
Море – и най-интимното движение
(с което се съблече пред очите ми
и се венча със въздуха... Ноември е.
Сезонът на легендите и чашите.)
Ти смъкна най-драстично цветовете си –
по-голо и по-истинско от въздуха
се извиси срещу ми... А делфините?
А тяхното грегорианско пеене
на старогръцки? О, море на изгрева.
Море на вечерта – и полунощите,
опитомено в толкова пристанища.
Върни ми и хрилете ти, и перките,
и радостта ми от живота в твоето
пространство, светлина...
А хоризонтите
как бягаха на пръсти по вълните ти.
Поети и моряци – в отчаяние
те гледаха – голямото събитие
в живота ни и може би единствено...
Прекрасно съчетание на толкова
несъвместими елементи – кончета,
актинии съзвездия и гларси...
На пясъците – пеещата струя
на бившите скали... Но невъзможно е
да продължа по ръста ти със думите.
Ще спра за да живея аз –
сълза съм аз
от скулите ти – тръгнала към устните.

Издателство Прозорец


неделя, 2 ноември 2014 г.

Кирил Варийски >> Уморих се...

Спомени, стихове, интервюта...

Сълзи

В дъжд да плачеш не боли.
Дъждът измива и ръми.
Дъждът е дъжд, не е сълзи.
Дъждат е времето, ще превали.
Дъждът е капчици-мечти,
поле с ръж в слънце. Забрави.
Дъжд в софийска нощ...
сълзи, целувка, дъжд, разкош...

* * *

Някои бягат в Канада,
други в Съединените щати.
Аз къде да избягам?
Ебати.
Къде да избягам от себе си,
къде да избягам от мен,
седя си, треперя си,
нали и утре е ден

Издателство Захарий Стоянов


Асен Разцветников >> Щурчово конче

Имало едно време една врана – и с това приказката се захвана...

   Сърдитият Петлан

   Разсърдил се е Петлан войвода, че не му било нещо по сгода: че си намерил три перушини с три кокошинки като калинки.
   Скокна, разпъди всички кокошки, както кълвяха жито и трошки, па си наметна гуня хайдушка и си препаса сабя и пушка.
   През поле ходи, гребен размята, ломи гората, тресе земята, кълве вратига и комунига, па се надига, та кукурига. Забягнаха ми вълци, лисици, дребни гадинки, крилати птици, една остана баба Мецана и тя застана и тъй подхвана:
   – Стига бре, Петльо, стига бре, лудо! Нийде го няма твоето чудо!
   Петлан се спрепна, па ѝ отвърна:
   – Сбирай си, Мецо, дългата бърна! Бягай, пази се, да ти не клъвна мечата глава, дебела тръвна! Да не те с тежки шпори намуша, да ми не паднеш тук, под ботуша, че ще ми станеш на тънка пита, бита, пребита, насред пробита!

Издателство Хермес


вторник, 28 януари 2014 г.

Модест Мусоргски >> Детска стая

Музика в книга

През пролетта на 1868 г. руският композитор Модест Мусоргски, вдъхновен от общуването си с децата на своя близък приятел – музикалния критик Владимир Василиевич Стасов, – започва работа върху нов проект. Акцентът е необятният и невидим на пръв поглед вътрешен свят на малките деца, които възприемат света на възрастните и заобикалящата ги среда по свой неповторим начин. След като завършва първата песен от цикъла „Детска стая“, „С бавачката“ („С няней“), Мусоргски я посвещава на великия учител по „музикална истина“ Александър Сергеевич Даргомижски. Няколко години по-късно Мусоргски добавя към цикъла още четири песни – „Марш в ъгъла“ („В углу“), „Бръмбарът“ („Жук“), „С куклата“ („С куклой“) и „Молитва преди сън“ („На сон грядущий“). Последните две пиеси, „Котаракът Матрос“ („Кот Матрос“) и „Дий, дий, конче“ („На палочке“), Модест Мусоргски създава чак през 1872 година.

Създадохме този проект, за да изразим радостта си от децата! Децата, които са вече сред нас и тези, които призоваваме в най-съкровените си молитви да дойдат в нашия свят! КП

Издателство Културни перспективи

Детска стая в Хеликон


понеделник, 22 април 2013 г.

Радой Ралин >> Приятно ми е

Книга и диск със стихове, които Радой Ралин чете...

Мечтател

Залезът настойнически зад мене върви
и ми подиграва привичките.
Сякаш го слушам как сладко мълви:
"Колко си смешен мечтател, мой миличък!"

Аз си подсвирквам безгрижно с уста
и дори го не чувам.
Бързам за някакъв краен квартал
и разсъждавам развълнувано:

Аз не желая живот застоял,
нито спокойно огнище.
Вечно бих искал
да крача през локви и кал
и да нямам със себе си нищо.

Нека гърдите ми реже с трион
завистливата кашлица.
Нека дъжд и листа
върху мен да се ронят;
аз ще крача, ще крача.

Ако имам нещо скъпо в света,
това са непознатите улици...
Аз вървя, аз вървя, аз вървя
и вятъра нещо одумвам.

О, не желая да живея сто години,
да си имам къща, старица и внучета.
Нека млад, нека двайсетгодишен загина,
но бъдещето да предвкуся.

И така безпричинно да умра,
като крача, покосен да се стрепна,
с усмивка, предизвикана от радост
и притиснати весело клепки.

Тогава
моят приятел –
недоволникът вятър –
ще изфучи от тъга.

А старият залез, мъдър и притворен,
нека наставнически пак си говори
върху трупа ми млад и силен:
"Колко бе смешен мечтател, мой миличък!"

Издател: Фондация Радой Ралин

Приятно ми е – Радой Ралин в Хеликон

Приятно ми е – Радой Ралин
в Books.bg

вторник, 26 март 2013 г.

Георги Авгарски >> Лече-Буболече

Детски приказки незабравими в рими...

Пролет

Сепва се, притихва
зимната вихрушка
В храста се усмихва
първа теменужка.

Стръкчета надига
новата тревица…
Хей, ура, пристига
пролет хубавица!

Издателство Златното пате

Лече-Буболече в Хеликон