до Хановер в съседство,
и Везер плиска там вълни
и мие южните стени.
Такъв брилянт ще търсиш с дни,
но в ранното си детство,
преди петстотинте лета,
когато почвам песента,
завъди гад туй кметство.
Що плъх бе! Почерняло чак.
За псета, котки – смъртен враг.
Децата хапеха до кръв,
чорбата лочеха с черпак,
ядяха сирене със стръв,
гризяха бъчва и капак,
гнездяха в мъжкия калпак,
жените стряскаха по мрак,
надвиквайки ги дене
с пищене и квичене
в минор, в мажор,
през вряк и грак.
Накрая майстор и чирак
превзеха общината.
„Изглежда кметът е глупак!
Позор за занаята!
Облекли сме го като цар
във хермелин, а няма цяр
за него срещу тая твар.
Понеже стар си и си тлъст
ли даже не помръдваш пръст?
Ум напрегнете, господа,
от напаст да спасим града,
че инак чака ни беда.“
И уплах, ужас и вина
разтресе кмет и община.
Така в диспути час измина.
Накрая кметът рече:
„За гулден давам хермелина
да съм оттук далече.
„Напрягай ум“ се казва лесно.
Главата заболя ме, честно,
да се почесвам неуместно.
Капан, капан ни трябва тук!“
При тези думи чу се звук
на портата отвън: „Чук-чук!“
О, боже, що ли е това?
И кметът наклони глава
като прасенце във тава,
с очи от леност помътнели,
същински стриди престарели.
Търбухът даваше им цвят,
щом зърнат гълъб за обяд.
„Кой шушка по килима? Въх!
Напомни ли ми нещо плъх,
изгубвам дума, ум и дъх.“
Но викна кметът „Влез!“ сърцато
и влезе същество чудато,
в одежда дълга пременено,
по равно в жълто и в червено,
върлина съща със очички
две сини, като две иглички,
смугло, с провиснали косички,
и със брадичка без космѝчки,
но пък с усмивка до ушички,
и доста стреснаха се всички,
и се зачудиха какво
е туй палто и същество.
И някой рече: „Пришество
на прапрадядо е, тръбата
последна чул изпод земята.“...
Преводач Евгения Панчева
Илюстрации Том и Уенди Крейг
Издателство Изток-Запад
Славният хамлински свирец в Pimodo
