Показват се публикациите с етикет чешка литература. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет чешка литература. Показване на всички публикации

сряда, 30 април 2014 г.

Ярослав Хашек >> Така е то в Прага

Разкази, хуморески, фейлетони, полемични статии, научна фантастика...

Обединяваща за книгата е социалната проблематика, острите класови и етнически противоречия в Австроунгарската империя в навечерието на Първата световна война. Много от разказите в сборника разкриват младия Хашек в една неподозирана светлина – като състрадателен и чувствителен към трагизма на бедняците и на „малките хора“ прозаик. В други творби пък вече личи непримиримият критик на църквата, бюрократите, политиците, войнолюбците и еснафите и дори на своите братя по перо, програмно загърбилите реалния живот модернисти. С индивидуалистичния стихиен анархизъм на Хашек от онези години можем да си обясним и нескритата му симпатия към социалните аутсайдери – престъпниците и затворниците. Техните образи в книгата образуват ярка и неповторима галерия, а с някои от тях се срещаме неведнъж и в по-късни творби на ненадминатия хуморист.

Издателство Делакорт



четвъртък, 9 януари 2014 г.

Карел Чапек >> Критика на думите

Петдесет и две неделни проповеди

Чрез езиковия анализ ще може да се достигне до диагностика на демагогията. Сигурно ще се установи, че в езиково отношение демагогията трябва да бъде ясна и същевременно колкото се може по-неточна; тя трябва лесно да се набива в съзнанието, но не трябва да съответства на фактите, за да е възможно под формулировките и да се сумират колкото се може повече различни възгледи, интереси и представи. Карел Чапек

Издателство Нов български университет



вторник, 30 април 2013 г.

Ярослав Хашек >> Рапортът на детектива Яндак

Да отхвърлим най-сетне цялата тая сантименталност, заради която са ни нарекли „народ от гълъбици“, и да бъдем мъже. Нека не се стесняваме открито да заявим своите предимства!

   Колко хубаво е, когато съм в състояние да обявя смело: „Аз съм гений, ваша милост“ – там, където скромният човек съвсем неуместно би казал: „Ваша милост, аз съм говедо.“
   Освен това умният човек по един много тънък начин изтъква собствената си персона на преден план и вика сам за себе си: „Да живее!“ – докато в същото време стеснителният се крие в клозета. По-щастливият му другар, след като се е оценил по достойнство, умее да се пласира и в обществения живот. Стеснителността е най-лошата черта на човешкия характер. Това е просто измама, забулена във воала на скромността, и именно от моя страна, от страна на един човек, който има такива големи заслуги за цялата чешка литература, политика и обществен живот, би било срамно, би било просто грях по отношение на чешкия народ, ако аз го оставех в неведение по въпроса, дали съм гениален човек или не...

Хартиено издание и е-книга

Издателство Труд



вторник, 13 ноември 2012 г.

Бохумил Храбал >> Уроци по танци за възрастни и напреднали

Едно-единствено изречение – безкраен низ от спомени, емоции, случки, абсурдни асоциации, мъдрости, поръсени с щипка лудост, сменящи се вихрено и искрящи като пъстър калейдоскоп; спонтанен, експресивен, „кръчмарски“ език, привидно изкопиран от живата реч, но непостигнат досега от никой друг писател

Kакто идвам сега тук при вас, госпожице, ей така обичах заради красивите госпожици да наобикалям и покрай църквата, и то не че си падам по църковните работи, ами щото там, до къщата на свещеника, имаше едно магазинче и в туй магазинче някой си Алтман продаваше втора употреба шевни машини, американски грамофони с двойни игли и пожарогасители марка Minimax, та тоя Алтман припечелваше допълнително, като обикаляше из околията и подбираше хубавици за баровете и кръчмите, и тия госпожици често преспиваха у същия тоя Алтман в задната му стаичка, а дойдеше ли лятото, ония ми ти дамички си разпъваха в градината палатка, той и господин свещеникът обичаше да се разхожда покрай оградата, красавиците си пускаха там грамофон, пееха и пушеха и се припичаха на слънце по бански, какво да ви разправям, прекрасно нещо, като на небето, като в рая, той, господин свещеникът, затуй и обичаше да ходи покрай оградата и да контролира, щото някак не му бе провървяло с клисарите, един му избяга с негова братовчедка в Канада, друг си смени вярата, мина към чехословашката Хуситска църква и се ожени, а третият му клисар наруши забраната, прехвърли оградата и хоп при хубавиците, които правеха там слънчеви бани, и така се влюби в една от тия хубавици, че от нещастна любов се застреля с револвер или броунинг, оръжие, което никому не прощава, ние като момчета бяхме задигнали един такъв и стреляхме по оградата като Конар Толнес, сетне брат ми взе, че разглоби броунинга и след туй така и не можахме отново да го сглобим, от отчаяние ни идеше да се застреляме, пак късмет, че не успяхме да го сглобим тоя броунинг

Издателство Колибри