Адските устройства не знаят милост; Адските устройства не знаят пощада; Адските устройства нямат чет; Адските устройства никога няма да престанат да прииждат...
– Помниш ли какво още ти казах онзи ден в гостната? Искам да бъдеш щастлива, Теса. Искам и Джем да бъде щастлив. И все пак, докато отиваш към олтара, където той те очаква, за да бъдете свързани завинаги, ти ще стъпваш по невидима пътека от отломките на разбитото ми сърце. Бих дал живота си за всекиго от вас двамата. Бих дал живота си за вашето щастие. Когато ми каза, че не ме обичаш, си мислех, че чувствата ми ще закърнеят и ще изчезнат, но не стана така. Те се усилваха с всеки изминал ден. Сега, в този миг, те обичам по-отчаяно, отколкото когато и да било преди, а след един час ще те обичам повече, отколкото сега. Знам, че не е честно спрямо теб да ти казвам всичко това, когато не можеш да направиш нищо. – Той си пое накъсано дъх. – Колко ли ме презираш!
Издателство Ибис
Няма коментари:
Публикуване на коментар