Ф. Скот Фицджералд >> Завръщане във Вавилон

Не се тревожи, че някой може да те изпревари
Не се тревожи за триумфа
Не се тревожи за грешките, освен ако не са по твоя вина...

   – А къде е мистър Камбъл? – попита Чарли.
   – В Швейцария. Мистър Камбъл е много болен, мистър Уейлс.
   – Съжалявам, че е така. А Джордж Харт? – попита отново Чарли.
   – Завърна се в Америка да се хване на работа.
   – А къде е наркоманът?
   – Преди една седмица идва тук. Но във всеки случай неговият приятел, мистър Шефър, е в Париж.
   Само две познати имена от дългия списък отпреди година и половина. Чарли написа бързо някакъв адрес в бележника си и откъсна листчето.
   – Ако видиш мистър Шефър, предай му това – каза той. – Това е адресът на баджанака ми. Все още не съм се настанил в хотел.
   Всъщност той не беше разочарован, че заварваше Париж така безлюден. Но тишината в бара на хотел „Риц“ му се стори странна и зловеща. Този бар не беше вече американски – в него се почувства благовъзпитан, а не като собственик. Заведението бе станало отново френско. Долови тази замрялост още в мига, в който слезе от таксито и видя как портиерът, който в този час обикновено бе в стихията си, бъбри с едно от пиколата пред служебния вход.
   Докато минаваше по коридора, Чарли дочу един-единствен отегчен глас откъм някога гъмжащата дамска тоалетна стая. Когато влезе в бара, по стар навик премина разстоянието от двайсет фута по зеления килим, приковал поглед право напред, а после, когато опря твърдо крак на металната пръчка, се обърна и огледа помещението; срещна само един чифт очи, които потрепнаха над разтворения вестник в ъгъла. Чарли попита за главния барман Пол, който бе дошъл тук на работа в последните дни по време на покачването в борсата със собствения си, направен по поръчка автомобил – беше пристигнал със съответната точност на най-близкото безопасно място. Но днес Пол бе във вилата си извън града и Аликс му даваше информация.
   – Не, повече не – каза Чарли. – Вече пия по-малко.
   Аликс го поздрави:
   – Преди година-две си пийвахте доста яко.
   – Ще продължа да се въздържам – увери го Чарли. – От година и половина вече не пия.
   – Как ви се струват условията в Америка?
   – Не съм ходил в Америка от месеци. Работя в Прага, представям няколко фирми. Там не ме познават.
   Аликс се усмихна.
   – Спомняш ли си ергенската вечеря на Джордж Харт тук? – попита го Чарли. – Между другото, какво стана с Клод Фесенден?
   Аликс понижи доверително глас:
   – В Париж е, но не идва повече тук. Пол не разрешава. Натрупа сметка от трийсет хиляди франка, като включваше всичко, което пиеше, обедите си и почти всички вечери в продължение на цяла година. И когато накрая Пол му каза, че трябва да плати, той му даде фалшив чек.
   Аликс поклати тъжно глава.
   – Не мога да разбера – беше толкова елегантен. Сега се е разплул… – Той изобрази с ръцете си едра ябълка.
   Чарли се загледа в една ярка групичка от хомосексуалисти, която се настани в ъгъла.
   „Нищо не ги засяга – помисли си той. – Акциите се покачват или падат, хората безделничат или работят, но те са вечни.“ Заведението му действаше потискащо. Той поиска заровете и ги хвърлиха с Аликс, за да видят кой ще черпи.
   – За дълго ли сте тук, мистър Уейлс?
   – Дойдох за четири-пет дни да видя дъщеря си.
   – Ооо! Вие имате дъщеря?
   Навън огненочервените, газено-сини и призрачно зелени надписи проблясваха неясно през спокойния дъжд. Беше късен следобед и улиците бяха оживени; бистрата светеха. На пресечката с Булеварда на капуцините той взе такси. Плас дьо ла Конкорд премина край него в розовото си величие; прекосиха логичната Сена и Чарли почувства резкия провинциализъм на Левия бряг...

Издателство Пергамент прес

Завръщане във Вавилон в Хеликон

Завръщане във Вавилон в Books.bg