Госпожица Хъни внимателно погледна слабичкото момиченце с тъмна коса и кръгло, сериозно личице, което седеше на втората редица.
– Чудесно – каза тя. – Ако обичаш, стани права и кажи докъде знаеш таблицата за умножение.
Матилда стана и започна с числото две. Когато обаче стигна до „две по дванадесет прави двадесет и четири“, тя не спря, а продължи: „две по четиринадесет прави двадесет и осем...“.
– Стой! – спря я госпожица Хъни, поучудена от равния и спокоен глас, след което добави:
– Докъде знаеш таблицата за умножение?
– Докъде ли? – отговори Матилда. – Ами, честно казано, не знам точно докъде, госпожице Хъни. Мисля, че още много знам.
– Можеш ли да ми кажеш колко прави две по двадесет и осем?
– Стой! – спря я госпожица Хъни, поучудена от равния и спокоен глас, след което добави:
– Докъде знаеш таблицата за умножение?
– Докъде ли? – отговори Матилда. – Ами, честно казано, не знам точно докъде, госпожице Хъни. Мисля, че още много знам.
– Можеш ли да ми кажеш колко прави две по двадесет и осем?
– Да, госпожице Хъни.
– Сигурна ли си?
– Съвсем сигурна съм, госпожице Хъни.
Матилда говореше тихо и възпитано, без всякакво желание за самоизтъкване.
Госпожица Хъни погледна Матилда с огромно възхищение, но когато заговори, тя запази равния си глас.
– Това наистина е невероятно – каза тя. – Можеш ли да умножаваш и с другите числа?
– Мисля, че да, госпожице Хъни. Смятам, че ще се справя.
– А с кои числа можеш да умножаваш, Матилда?
– Ами аз... аз не зная с точност – каза Матилда. – Не разбирам какво искате да кажете.
– Искам да кажа дали можеш да умножаваш по три например?
– Да, госпожице Хъни.
– А по четири?
– Да, госпожице Хъни.
– Добре, и докъде още можеш, Матилда? Можеш ли да умножаваш по дванадесет например?
– Да, госпожице Хъни.
Госпожица Хъни замлъкна за известно време, облегната на стола си, който стоеше зад обикновената дървена маса, разположена в средата на стаята срещу класа. Тя беше потресена от това, което чу, но се постара да не го показва. Не и се беше случвало досега да срещне петгодишно дете,че дори и десетгодишно, което с такава лекота да умножава числа...
– Сигурна ли си?
– Съвсем сигурна съм, госпожице Хъни.
Матилда говореше тихо и възпитано, без всякакво желание за самоизтъкване.
Госпожица Хъни погледна Матилда с огромно възхищение, но когато заговори, тя запази равния си глас.
– Това наистина е невероятно – каза тя. – Можеш ли да умножаваш и с другите числа?
– Мисля, че да, госпожице Хъни. Смятам, че ще се справя.
– А с кои числа можеш да умножаваш, Матилда?
– Ами аз... аз не зная с точност – каза Матилда. – Не разбирам какво искате да кажете.
– Искам да кажа дали можеш да умножаваш по три например?
– Да, госпожице Хъни.
– А по четири?
– Да, госпожице Хъни.
– Добре, и докъде още можеш, Матилда? Можеш ли да умножаваш по дванадесет например?
– Да, госпожице Хъни.
Госпожица Хъни замлъкна за известно време, облегната на стола си, който стоеше зад обикновената дървена маса, разположена в средата на стаята срещу класа. Тя беше потресена от това, което чу, но се постара да не го показва. Не и се беше случвало досега да срещне петгодишно дете,че дори и десетгодишно, което с такава лекота да умножава числа...
Издателство Пан
Матилда в Хеликон
Матилда в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар