Крехкият старец влезе в стаята, придружен от своя прислужник, познат на всички присъстващи от предишни подобни срещи. Чуха се думи за поздрав; прислужникът помогна на достолепния „председател“ да се настани, след което се оттегли, но не напусна залата, а зае стола край стената. Никой не възрази срещу неговото присъствие, пък и не би могъл, тъй като такава бе традицията.
– Тук присъстват всички адвокати. От Париж, Берлин, Рим и, разбира се, нашият корпоративен юридически съветник от столицата Вашингтон. Радвам се да ви видя отново, господа. – Неясни приглушени звуци отвърнаха на приветствието, след което старецът продължи: – Радушният ви прием ме кара да мисля, че не сте във възторг от нашата среща. Което е много жалко, тъй като нарежданията ми ще бъдат изпълнени, независимо дали това ви харесва, или не.
– Простете, че ви прекъсвам, хер Мушистин – обади се адвокатът от Германия. – Всички получихме кодираното ви съобщение, което е надлежно заключено в хранилищата ни, но, честно казано, ние сме повече от изумени! Та вие възнамерявате не само да продадете компаниите и всички техни активи...
– Като предварително заделям немалки суми за заплащане на професионалните ви услуги – отсече Рене Мушистин рязко, с нетърпящ възражение тон.
– Високо ценим щедростта ви, Рене, но не това ни безпокои – взе думата адвокатът от Вашингтон. – Тревожим се за последствията. Определени пазари ще се сгромолясат, цените на някои акции ще нараснат главоломно... Ще завалят купища въпроси... Ще бъдат предприети разследвания... А всички ние ще бъдем компрометирани.
– Глупости. Всеки от вас е следвал само заповедите на загадъчния Рене Пиер Мушистин, единствен собственик на моите предприятия. Всяко неподчинение би довело до внезапно отстраняване от длъжност. Веднъж поне кажете истината, господа. Когато истината е на ваша страна, вие сте недосегаеми.
– Но, монсиньор! – възкликна адвокатът от Италия. – Вие продавате активи на цена, далеч по-ниска от пазарната им стойност! С каква цел? Разпращате милиони за благотворителни дела по всички краища на света, поверявате тези пари на разни нищожества, които не могат да различат лирата от германската марка! Вие какво, да не сте се превърнали в социалист, наумил си да промени света, като в същото време унищожи хилядите, които са повярвали във вас, в нас?
– Ни най-малко, господа. Всички вие сте част от нещо, започнало години преди да се родите, видението на великия падроне, барон Матарезе.
– Кой? – попита французинът.
– Смътно си спомням, че съм чувал това име, майн хер – рече адвокатът от Берлин. – Ала то не ми говори нищо.
– Нима това е необходимо? – Рене Мушистин едва забележимо се извърна и погледна прислужника си. – Всички вие сте само нишки в паяжината, изплетена от първооснователя, наети сте от този първоосновател, за да придадете легитимност на действията му, тъй като вие бяхте легитимни. Казвате, че връщам милиони на онези, които загубиха не една и две игри — а по какъв начин според вас се е натрупало моето богатство? Алчността вече ни тласка към безумие.
– Не можеш да постъпиш по този начин, Мушистин! – развика се американецът и скочи на крака. – Та аз ще бъда изправен пред Конгреса!
– Аз също! Бундестагът ще настоява за пълно разследване! – кресна берлинчанинът.
– Не смятам да отговарям пред Камарата на представителите! – на свой ред викна парижанинът.
– Мога да накарам съдружниците ни от Палермо да те разубедят – заплашително рече адвокатът от Рим. – Сам ще се убедиш, че не си прав.
– А защо не опитате още сега? Нима се страхувате от един старец?
Разгневен, италианецът скочи от стола си и пъхна ръка под добре скроеното сако. По-далеч не успя да стигне. Лицето му бе раздробено от един-единствен куршум, изстрелян от оръжието със заглушител в ръцете на прислужника Антоан. Тялото на адвоката от Рим се строполи, върху паркета плъзна кърваво петно.
– Трябва да си се побъркал! – изкрещя германецът. – Той просто искаше да ти покаже изрезка от статия, в която се намеква, че няколко от твоите компании са свързани с мафията, което е самата истина. Ти си чудовище!
– В твоите уста това звучи смешно, ако човек си припомни Аушвиц и Дахау.
– По това време аз дори не съм бил роден!
– Прочети какво пише в историята... Какво казваш, Антоан?
– Самозащита, мосю. Като старши информатор на Френските тайни служби ще представя доклад по въпроса. Господинът посегна за оръжие.
– Глупости! – кресна адвокатът от Вашингтон. – Ти си ни приготвил капан, кучи сине!
– Не бих казал. Просто исках да бъда сигурен, че ще изпълните заповедите ми.
– Невъзможно! За бога, нима не разбираш? Това би означавало край за всички нас…
– Засега само за едного, но ние ще се отървем от тялото... ще нахраним рибките в морето.
– Ти наистина си се побъркал!
– С времето всички ние загубихме здравия си разум. А в началото не бяхме такива... Спрете! Антоан!... Люковете!
Внезапно зад стъклата на малките кръгли прозорчета се появиха лица, покрити с гумени маски. Един по един те атакуваха стъклата с оръжието си, след което започнаха безразборна стрелба към всяко ъгълче и сянка в помещението. Макар и ранен в рамото, Антоан издърпа господаря си под прикритието на масивен шкаф. Мушистин бе ранен в гърдите, по всяка вероятност смъртоносно.
– Рене, Рене! – извика прислужникът. – Дишай дълбоко, дишай! Отидоха си! Ще те откарам в болница!
– Не, Антоан, твърде късно е! – на пресекулки изхриптя Мушистин. – С адвокатите е свършено, а аз не съжалявам за края си. Живях със злото и умирам с готовност да го отрека. Навярно това също ще се окаже от значение.
– Какво говориш, приятелю, мой най-скъпи приятелю?
– Намери Беоулф Агът.
– Кого?
– Питай във Вашингтон. Там трябва да знаят къде е. Василий Таленков бе убит, но не и Беоулф Агът. Той знае истината.
– Каква истина, приятелю?
– Матарезе! Те се завърнаха. Знаели са за срещата, разчели са кодираните ми заповеди, които са неразгадаеми, ако не разполагаш с шифрите. Който от тях е оцелял, е бил длъжен да ме спре, затова ти трябва да го обезвредиш!
– Как?
– Бори се с цялото си сърце и душа! Скоро злото ще плъзне навсякъде. Злото, пророкувано от пъкленото чадо, добрия ангел, превърнал се в слуга на Сатаната.
– Не те разбирам. Та аз не съм духовник!
– Това не е нужно – шепнеше Мушистин в предсмъртна агония. – Идеите са по-могъщи паметници от катедралите. Те надживяват камъка с хилядолетия.
– Какво говориш, за Бога?
– Трябва да откриеш Беоулф Агът. Той е ключът.
Спазъм сгърчи тялото на Рене Мушистин, след което той падна възнак, главата му намери опора в твърдото дърво. Последните му думи прозвучаха тъй ясно, все едно прошепнати в акустична камера.
– Матарезе... вездесъщото зло.
Старецът отнесе тайните в гроба си...
Издателство ProBook
Гореща конспирация в Хеликон
Гореща конспирация в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар