– Бива ли ни? – попита Майкъл.
– Майкъл, дръж се прилично – смъмри го майка му.
Мери Попинз продължи да оглежда изпитателно четирите деца. После пое шумн въздух, което, изглежда, означаваше, че е взела решение, и заяви:
– Вземам мястото.
– Сякаш ни оказваше особено благоволение – разказваше след това мисис Банкс на съпруга си.
– Може и така да е – мистър Банкс показа за миг нос иззад вестника, но побърза да се скрие.
Когато майка им си отиде, Джейн и Майкъл се примъкнаха към Мери Попинз, все още неподвижно изправена като мумия със скръстени ръце.
– Как пристигнахте? – попита Джейн. – Като че ли вятърът ви довея.
– Довея ме – отговори кратко Мери Попинз.
Сетне размота шала от врата си, свали шапката си и я окачи на металната топка на табления креват.
Мери Попинз явно нямаше да каже нищо повече, за това и Джейн млъкна. Но когато Мери Попинз се наведе да извади вещите от чантата, Майкъл не се стърпя.
– Каква смешна чанта! – каза той и я заопипва.
– Килим! – отвърна Мери Попинз, докато я отключваше.
– Вътре ли е килимът?
– Не, отвън!
– А, да, разбирам – промълви Майкъл, макар и нищо да не разбираше.
Междувременно чантата беше отворена и Джейн и Майкъл с голяма изненада видяха, че е абсолютно празна.
– Я гледай! – удиви се Джейн. – Та в нея няма нищо.
– Как така – нищо? – Мери Попинз се изправи с обиден вид. Нищо ли казваш?
И тя извади от празната чанта колосана бяла престилка и я завърза около кръста си. После взе отвътре голям сапун „Сънлайт“, четка за зъби, пакет фуркети, шише одеколон, малко сгъваемо столче и кутийка с таблетки за гърло.
Джейн и Майкъл стояха изумени.
– Ама аз видях... – прошепна Майкъл, – сигурен съм, че беше празна.
– Шт – каза Джейн, тъй като в същия миг Мери Попинз измъкваше голяма бутилка с надпис „по една чаена лъжичка преди лягане“.
Към бутилката беше прикрепена лъжичка и Мери Попинз наля в нея някаква тъмночервена течност.
– Вашето лекарство ли е това? – попита любопитно Майкъл.
Не, твоето – Мери Попинз поднесе лъжичката към устата му.
Майкъл я погледна изненадано, сбърчи нос и запротестира:
– Не го искам. Нямам нужда. Не!
Мери Попинз не сваляше очи от него и Майкъл изведнъж разбра, че не можеш да гледаш Мери Попинз в лицето и да не ѝ се подчиняваш. В нея имаше нещо необикновено и странно – нещо, което плашеше и в същото време силно вълнуваше. Лъжичката се доближи. Той притаи дъх, замижа и зина. Чудно вкусна течност се вля в устата му. Задържа я върху езика си, бавно преглътна и щастлива усмивка озари лицето му.
– Ягодов сладолед – извика възторжено момченцето. – Искам още! Още!
Но Мери Попинз със строго както преди лице наливаше дозата на Джейн. Този път течността беше сребриста, зеленикавожълта. Джейн я вкуси.
– Лимонов сок със захар – с наслада облиза тя устни. Ала щом Мери Попинз се отправи към близнаците с бутилката, Джейн се втурна към нея.
– А, не, моля ви се! Много са малки! Не е полезно за тях.
Мери Попинз ни най-малко не се трогна. Само хвърли предупредителен, вледеняващ поглед към Джейн и поднесе лъжичката към устата на Джон. Той жадно засмука и по няколкото капки по лигавничето му децата разбраха, че този път течността е мляко. След това и Барбара получи своя дял, замляска и два пъти облиза лъжичката.
Сетне Мери Попинз наля още една доза и тържествено я погълна.
– Ромов пунш – заяви тя и запуши бутилката.
Очите на Джейн и Майкъл щяха да изхвръкнат от почуда, но нямаха много време да се маят, защото щом остави бутилката върху камината, Мери Попинз се обърна към тях:
– А сега моментално в леглата!...
Издателство Пан
Мери Попинз в Хеликон
Мери Попинз в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар