За да си направя ламповия блок, отидох в кварталния магазин за евтини стоки, купих фасонки, монтирах ги на дървена подложка и ги свързах със звънчев проводник. Знаех, че като ги свържа по различен начин – последователно или успоредно, – щях да получа различно напрежение. Това, което не знаех обаче, бе, че съпротивлението на крушката зависи от нейната температура, и резултатите от моите изчисления се разминаваха с резултатите на изхода на веригата. Но това не беше проблем и когато свързвах крушките последователно, те светеха по-слабо, отколкото очаквах, те греееха много красиво – страхотно!
Системата ми имаше и бушон, така че ако направех късо, бушонът щеше да изгори. Този бушон трябваше да е по-слаб от главния бушон на къщата, затова си го направих сам: взех алуминиево фолио и го навих около един стар изгорял бушон. Успоредно с бушона бях свързал крушка от пет вата, така че когато бушонът изгореше, токовият товар от зареждащото устройство, което постоянно зареждаше акумулатора, запалваше крушката. Бях монтирал крушката на таблото зад кафява хартия от бонбон (тя ставаше червена, когато крушката зад нея светнеше) – така че ако нещо гръмнеше, поглеждах към разпределителното табло и виждах голямо червено петно, когато изгореше бушонът. Беше забавно!...
Преводач Мария Атанасова
Издателство Изток-Запад
Сигурно се шегувате, г-н Файнман! в Pimodo
Няма коментари:
Публикуване на коментар