За времената и хората български...
В живота на всеки човек има трудни мигове. Имах ги и аз, като всеки човек. Бяха мигове, когато най-хуманно отношение, почти човешка милост, виждах не от човеците, а от кучето си. Да, да. Веднъж дори се случи така, че нямаше какво да ям. Беше за малко време, но така се случи наистина. Помощ отникъде. Тогава посегнах към хляба на Сура – няколко крайни корички, спечени на кокал. И докато опитвах да ги строша със зъби, той стоеше отсреща и ме гледаше внимателно. Като човек ме гледаше. Оттогава – запомних това, – точно оттогава той започна да ми оставя крайните корички. Сам изядаше останалото, после мишкуваше около кошерите, ловеше скакалци из поляната. Но тия корички не пипаше. Преди си изядаше всичко – сега оставяше. Казвам самата истина. Не зная какво беше това. Може би човещина някаква кучешка. Или – да го кажем по-точно – кучещина човешка, непонятна за човека и неосъзната от кучето. Казвам само, че не зная какво беше, и не го узнах. Но така беше...
Заглавието на романа е Калуня-Каля. Публикуван е през 1988 г. в издателство Български писател. Един роман-шедьовър, сякаш излязъл от перото на Иво Андрич или Исмаил Кадаре.
Един напълно забравен роман.
Някой ще каже – а как разбра, че е шедьовър. На това ще отговоря така – кой за каквото е учил. Аз съм учил за това да познавам шедьоврите.
Деян Енев
Издателство Хермес
Няма коментари:
Публикуване на коментар