Албена Шкодрова >> Соц гурме

Куриозната история на кухнята в НРБ

   Големият въпрос от гледна точка на купувачите на български хранителни продукти из цяла България, че и по света, остава доколко този маниер на прибиране и обработка на националната реколта се отразява на нейното качество.
   От една страна, при събирането (поне според оценката на самите бригадири) съсипването не е било на чак такъв голям процент от реколтата. От друга, опитът им в консервните заводи променя за дълго техните собствени хранителни навици и представлява отделен дял от вече споменатия бригаден фолклор – истории, разменяни с широко отворени очи, ужасени гласове и започващи с „Да знаеш, никога не яж!...““
   „В завод „17 патризани“ беше определено голяма мизерия. Имаше някакви поточни линии. Изнасяха се от едни хладилници някакви домати, явно набрани от района, и трябваше да се слагат в буркани. И на нас като ни писне, или за да се правим на интереси – понеже и някакви свалки течаха, с работните дрехи и с гумени ботуши, които са мръсни, си качваме уморените крака на поточната линия. Там, където вървят едни домати. Ако нещо се измие – измие, но никой не ги е подбирал. Гнили или не, всичко минава и се слага в тези буркани.“
   Очевидците на най-различни не дотам прецизни практики на консервиране бързо стават разпространители на скритите иначе от очите на потребителя истини. „Разменяхме си такива истории: „Да знаете, от Русе консерви желирано свинско с моркови да не ядете!“ Или: „Аз съм бил в „Малчика“, никога не яж еди-коя си паста!“ Или: „Аз съм бил в еди-какъв си завод, да знаете там какво е“!...

Издателство Жанет 45

Соц гурме в Pimodo