Дейвид Хосп >> Невинност

Признат за виновен, осъден на петдесет години затвор и забравен...

   Винсенте Салазар беше въведен в съдебната зала от килия в подземието на сградата. През нощта го изведоха от затвора и го настаниха в тази килия. Носеше оранжев гащеризон и беше окован. Когато застана до адвоката си, му свалиха веригите и двама едри и набити пристави застанаха зад него да го охраняват.
   Той се обърна към семейството си и им махна притеснено.
   – Тук съм – провикна се на дъщеря си и на лицето ѝ изгря усмивка. Сърцето му се сви. – Обичам те – провикна се отново. Всичко, което правеше, беше заради нея, напомни си. После се обърна към Скот Фин:
   – Не бях сигурен, че ще дойдете.
   – Значи ставаме двама.
   – Има нещо, което трябва да знаете.
   – Не, няма.
   – Трябва да поговорим, поне за кратко.
   Адвокатът се извъртя нервно към него и за първи път го погледна в очите.
   – Не искам да чувам нищо от теб. Колкото по-малко знам, толкова по-добре. Колкото повече знам, толкова по-трудно ще си свърша работата.
   – Но...
   – Никакви „но“. Готов съм да си тръгна оттук и да те оставя сам. Искаш ли да те защитавам? Хубаво тогава. Ще направя всичко, за да те измъкна, без да нарушавам моите законови и морални задължения. Само не ми пречи.
   Салазар замълча, докато Фин заизважда от куфарчето си листове хартия и бележници. Салазар се запита дали трябва да дърпа дявола за опашката и да настоява адвокатът да го изслуша, и в крайна сметка размисли. Щом Фин имаше някакъв план, той не беше в положение да му се противопостави. Лошото беше, че той можеше да уведоми съда и да съсипе всичко. Оставаше му само да се довери на Фин и да разчита той сам да стигне до отговора.
   Продължаваше да размишлява, когато вратата зад него се отвори. Ниска и пълна жена си проправи път и седна на бюрото пред съдийската катедра, после кимна на пристава. Той също ѝ кимна в отговор и извика:
   – Всички да станат!...

Преводач Петър Нинов

Издателство Плеяда

Невинност в Pimodo