Когато срещнех някой възрастен, който ми се струваше по-прозорлив, аз го проверявах с рисунката си номер 1 – бях я запазил. Исках да знам дали той наистина е способен да раз- бира. Но той всякога ми отговаряше: „Това е шапка“. Тогава аз не му приказвах нито за змии боа, нито за девствени гори, нито за звезди. Приспособявах се към него. Приказвах му за бридж, за голф, за политика и за вратовръзки. И възрастният биваше много доволен, че се е запознал със също такъв разсъдителен човек.
Живях така сам, без да имам с кого да разговарям истински, докато преди шест години ми се наложи да кацна принудително в Сахарската пустиня. Нещо се бе счупило в мо- тора на самолета ми. И тъй като нямах нито механик, нито пътници, приготвих се да извърша сам една трудна поправка. За мен това беше въпрос на живот или смърт. Имах вода за пиене едва за осем дни.
Живях така сам, без да имам с кого да разговарям истински, докато преди шест години ми се наложи да кацна принудително в Сахарската пустиня. Нещо се бе счупило в мо- тора на самолета ми. И тъй като нямах нито механик, нито пътници, приготвих се да извърша сам една трудна поправка. За мен това беше въпрос на живот или смърт. Имах вода за пиене едва за осем дни.
И така, първата вечер заспах върху пясъка, на хиляда мили от каквото и да е населено място. Бях откъснат от света повече, отколкото корабокрушенец върху сал сред океана. Представете си моята изненада на заранта, когато едно странно гласче ме събуди.
То каза:
– Моля... нарисувай ми една овца!
– Какво?
– Нарисувай ми една овца...
Няма коментари:
Публикуване на коментар