Пяната на дните е роман с парадокс в своето ядро: наполовина лековата фантазия, наполовина трагедия, а в добавка – романтичност и невъобразима игра със словото... Дейвид Мейкън
Колин приглади една несъществуваща гънка на покривката и отиде да отвори.
– Как си? – попита Шик.
– А ти? – откликна Колин. – Дай си шлифера и ела да видиш какво прави Никола.
– За новия готвач ли става дума?
– Да – каза Колин. – Получих го от леля си в замяна на предишния, плюс едно кило белгийско кафе.
– Бива ли го? – осведоми се Шик.
– Изглежда, че си разбира от работата. Ученик е на Гуфе.
– Човекът от сандъка? – промълви Шик ужасен и мустаците му увиснаха трагично.
– Не бе, глупчо, Жул Гуфе, знаменитият готвач!
– Е, нали ме знаеш! – каза Шик. – Освен Жан-Сол Партр аз почти нищо не чета.
Той последва Колин по коридора с плочките, погали мишките и пътем напълни запалката си с няколко капчици слънце.
– Никола – рече Колин от вратата, – представям ви приятеля си Шик.
– Добър ден, господине – поздрави Никола.
– Добър ден, Никола – каза Шик. – Нямате ли племенница на име Ализ?
– Имам, господине – отвърна Никола. – Хубава девойка впрочем, ако смея да добавя.
– Приличате си – заяви Шик. – Макар че в бюста имате известни различия.
– Аз съм развит в широчина – каза Никола, – а нейната снага е налята перпендикулярно, ако господинът ми позволи да поясня.
– Значи сме почти роднини – рече Колин. – Никога не сте ми казвали, че имате племенница, Никола.
– Сестра ми тръгна по лош път, господине – обясни Никола. – Завърши философия. Това не са неща, с които може да се гордее едно порядъчно семейство.
– Мда... – потвърди Колин, – мисля, че имате право. Във всеки случай ви разбирам. Я ни покажете пастета от змиорка...
– Би било рисковано да се отхлупва преждевременно – предупреди Никола. – Може да се изсуши поради нахлуването на въздух, който в сравнение с намиращия се вътре е беден откъм водни пари.
– Предпочитам изненадата – каза Шик. – По-добре да го видя за първи път на масата.
– Мога само да се съглася с господина – отвърна Никола. – Господата биха ли ми разрешили да продължа работата си?
– Но моля ви, Никола, разбира се.
Никола отново се зае с делата си, които се състояха в отливане на желирани филета от калкан, примесени с резенчета от трюфели за гарнитура към рибното предястие. Колин и Шик излязоха от кухнята.
– Ще пийнеш ли един аперитив? – попита Колин. – Моят пианоктейл е готов, можеш да го пробваш.
– Действа ли? – попита Шик.
– Идеално. Направих го с много усилия, но резултатът надминава очакванията ми. Въз основа на композицията „Фантазия в черно и златисто“ постигнах една наистина невероятна смеска.
– Какъв е принципът? – осведоми се Шик.
– На всяка нота отговаря определена напитка, ликьор или есенция. На форте педала отговаря разбитият жълтък, а на тихия – ледът. За да се получи газирана вода, трябва пронизителна нота от горна октава. Количествата са в пряка зависимост от такта: на шестдесет и четвъртина отговаря една шестнадесета доза, на четвъртината една доза, на цяла нота четворна доза. Когато се свири бавна мелодия, влиза в действие коригираща система, която контролира нарастването на дозата, за да не прелее коктейлът, чието алкохолно съдържание обаче се увеличава. Дозата може да се видоизменя в зависимост от продължителността на мелодията: например, ако тя бъде сбита стократно, ще се получи питие, което благодарение на допълнителната настройка ще е съчетало всички хармонии.
– Сложно е – каза Шик.
– Всичко се управлява с електрически контакти и релета. Не ти обяснявам с подробности, ти разбираш от техника. Впрочем при това пианото наистина свири.
– Прекрасно е! – възкликна Шик.
– Само едно нещо куца – оплака се Колин, – форте педалът за разбития жълтък. Би трябвало да сложа специална система за включване, защото ако се свири някое по-отривисто парче, в коктейла падат късове омлет и ти засядат в гърлото. Ще го оправя. Засега е достатъчно да се внимава. За сметаната натискаш клавиша сол в долна октава.
– Ще си приготвя един коктейл по темата на „Хладна любов“ – каза Шик. – Ще стане страхотен.
– Той е в килера, който превърнах в работилница – рече Колин, – понеже предпазните плоскости още не са завинтени. Ела да отидем там. Като начало ще го наглася за два коктейла по двеста грама приблизително.
Шик седна на пианото. В края на мелодията предният капак рязко се отвори и се показа цяла редица чаши. Две от тях бяха пълни догоре с апетитна смес.
– Уплаших се – промълви Колин. – По едно време изсвири фалшива нота. Слава Богу, че имаше хармония.
– Хармонията от значение ли е? – попита Шик.
– Невинаги – отвърна Колин, – щеше да бъде прекалено сложно. Само някои допълнителни регулиращи връзки. Пий и заповядай на трапезата...
Издателство Фама
