Ерих Мария Ремарк >> Трима другари

Сурова, безмилостно откровена притча за самотата и себеотдаването, за приятелството и любовта, за предаността и крехкостта на човешките взаимоотношения...

   Небето беше жълто като месинг и още неопушено от дима на комините. Зад покривите на фабриката светлееше по-ярко. Всеки миг слънцето щеше да се покаже. Погледнах часовника. Нямаше още осем. Бях подранил с четвърт час.
   Отключих портата и приготвих бензиновата помпа. По това време винаги минаваха няколко коли, които трябваше да се зареждат с бензин.
   Неочаквано чух зад себе си дрезгаво скърцане, като че ли под земята развиваха ръждясал винт. Спрях и се ослушах. После минах през двора, върнах се в работилницата и предпазливо открехнах вратата. В полутъмното помещение залиташе призрак. Носеше мръсна бяла забрадка, синя престилка, дебели пантофи, тежеше деветдесет килограма и размахваше метла – беше чистачката Матилде Щос.
   Постоях известно време, загледан в нея. С грацията на хипопотам тя се олюляваше между охладителите на автомобилите и с глух глас пееше песента за верния хусар. На масата до прозореца бяха оставени две бутилки коняк. Едната от тях почти празна. До снощи беше пълна. Забравил бях да ги заключа.
   – Но, госпожа Щос!… – казах аз.
   Песента секна. Метлата падна на пода. Блаженото хилене помръкна. Сега аз бях призракът.
   – Исусе Христе! – заекна Матилде и се втренчи в мене със зачервените си очи. – Толкова рано не ви очаквах…
   – Разбирам. Услади ли ви се?
   – Ах, да… ама сега ми е много тежко. – Тя си избърса устата. – Направо съм зашеметена.
   – Е, не преувеличавайте! Само сте се натряскали. Олюлявате се като моряк на брега.
   Тя с мъка се държеше на краката си. Мустачките й потрепваха, клепките се притваряха като на стар бухал. Но постепенно успя да се съвземе. Пристъпи решително крачка напред.
   – Господин Локамп… какво да се прави, човещина… най-напред го помирисах… сетне отпих само глътка… защото все ми е така премаляло от глад, да, а после… после трябва да ме е тикал сатаната. Една бедна жена не бива да се въвежда в изкушение и шишето да стои на открито.
   Не за пръв път я заварвах така. Всяка сутрин тя идваше за два часа да почисти работилницата и човек спокойно можеше да остави наоколо колкото пари иска – не посягаше, но ракията подушваше като плъх сланина.
   Повдигнах бутилката.
   – Естествено до коняка за клиентите не сте се докоснали, но хубавия коняк на господин Кьостер сте очистили.
   Лека усмивка пробягна по сбръчканото лице на Матилде.
   – Право си е, от тия работи разбирам. Ще ме издадете ли, господин Локамп? Мене, беззащитната вдовица?
   Поклатих глава.

   – Днес няма.
   – Тогава да се измъквам. Ако дойде господин Кьостер – боже опази!
   Отидох при шкафа и го отключих.
   – Матилде…
   Тя бързо се заклатушка към мен. Вдигнах една кафява правоъгълна бутилка.
   Замаха ръце в знак на протест.
   – Не съм аз! Честна дума! Тази не съм я пипала.
   – Знам – казах аз и и напълних една чаша. – А познавате ли го поне?
   – Хубава работа! – Тя облиза устни. – Ром! „Щайналтер Ямайка“!
   – Добре. Тогава изпийте си чашата!
   – Аз? – Тя се стъписа. – Господин Локамп, това е твърде много! Карате ме да почервенея от срам! Старата Щос си подръпва тайно от вашия коняк, а вие на туй отгоре я черпите и с ром! Светец, светец сте вие! По-добре да умра, отколкото да приема такова нещо!
   – Е? – казах аз и си дадох вид, че искам да прибера чашата.
   – Е, тогава! – Тя посегна бързо. – Зададе ли се добро, не му обръщай гръб, пък ако ще и да не го разбираш. Наздраве! Да не би да имате рожден ден?
   – Да, Матилде. Позна.
   – Какво, наистина ли? – Тя сграбчи ръката ми и я разтърси. – Най-сърдечни благопожелания! Парите да прииждат към вас! Господин Локамп… – тя си избърса устата, – толкова съм развълнувана, непременно трябва да му ударя още една. Че аз ви обичам като син.
   – Добре.
   Напълних още една чаша. Тя я изля в устата си и напусна работилницата с благословии...

Издателство Фама

Трима другари в Хеликон

Трима другари в Books.bg

Михаил Булгаков >> Записки по маншетите

Сборникът включва „Записки по маншетите“ и още девет разказа, писани в периода 1922-1926 година

Сблъсъкът на писателя с властта е тема, която преминава през цялото творчество на Михаил Булгаков, но за пръв път присъства по-отчетливо в ранната му автобиографична повест "Записки по маншетите" /1922/, която авторът така и не доживява да види отпечатана в родината си.

С неподражаем хумор, неочаквани обрати и магически елементи Булгаков пресъздава очевидната нелепост, ирационалност и абсурди на болшевишката система.

Издателство Фама

Записки по маншетите в Хеликон

Записки по маншетите в Books.bg

Шарлот Бронте >> Прокобата

И в крайна сметка биваме все повече и повече покорени от гения, стихийността, негодуванието на Шарлот Бронте. Вирджиния Улф

Завладяващ разказ за любов, съперничество и стръв за власт.

Невръстният престолонаследник на Ангрия е мъртъв, малко по-рано се е споминала загадъчно и майка му. Съветниците на крал Заморна го притискат да определи наследник на престола.

Междувременно възникват множество причудливи явления. Заморна ту линее от странна болест, ту е в отлично здраве, но пък е странно поведението му. Раздвоение на личността или ефект от магия?

А политическите интриги се преплитат с любовните...

Издателство Фама

Прокобата в Хеликон

Прокобата в Books.bg

Жан Жьоне >> Света Богородица на цветята

Едновременно роман, автобиография и поема, "Света Богородица на цветята" е най-знаменитата белетристична творба на Жан Жьоне

Възможно е тази история да ви се стори не навсякъде измислена и, въпреки желанието ми, да чуете гласа на кръвта; то е защото понякога нощем съм блъскал глава във вратата, за да освободя болезнения спомен, който ме измъчва от сътворението на света; простете ми.

Тази книга трябва да бъде просто частица от вътрешния ми живот. Жан Жьоне

Книгата е тук, страшна, жестока, непристойна, неизбежна. Не знаеш откъде да я подхванеш. Тя е, тя ще бъде, ще пребъде. Ще застави ли света да бъде такъв, какъвто е в нея? За мен „Света Богородица на цветята” е голямото явление за своето време. Творба, от която негодувам, отвращавам се, възторгвам се. Жан Кокто

Издателство Фама

Света Богородица на цветята в Хеликон

Света Богородица на цветята в Books.bg

Михаил Булгаков >> Театрален роман

Булгаков обожаваше театъра и в същото време го ненавиждаше. Така човек се отнася към любима жена, която го е напуснала. Елена Сергеевна Булгакова

   ... Сергей Леонтиевич заявяваше, че напускайки живота, подарява записките си на мен, неговия единствен приятел, за да ги редактирам, да сложа под тях своето име и да ги издам.
   Странно, но предсмъртно желание!
   В продължение на година търсих да открия роднини или близки на Сергей Леонтиевич. Напразно! Той не бе излъгал в предсмъртното си писмо: не му беше останал никой на този свят.
   И аз приемам подаръка...

Издателство Фама

Театрален роман в Хеликон

Театрален роман в Books.bg

Борис Виан >> Културни развлечения

Най-смешните разкази на Борис Виан и повестите "Смут сред тревите" и "Приказка за прочит от средни хора"

   Стенният електронен часовник удари два пъти и аз подскочих целият, едва успял да се отърся от вихрушката от картини, преплетени в съзнанието ми. Установих с известна изненада, че биенето на сърцето ми леко се учести. Бързо затворих книгата, като се изчервих, това беше „Ти и аз“, старо прашно томче отпреди двете световни войни, което до момента се бях колебал дали да прочета, тъй като познавах реалистичния подход към темата. И тогава си дадох сметка, че сърдечните ми смущения идваха както от часа и деня, така и от книгата: беше петък, двадесет и седми април хиляда деветстотин осемдесет и втора година, и аз, както обикновено, очаквах стажантката си Флоранс Лор.
   Не мога да ви опиша колко ме развълнува това откритие. Имам се за човек с широки разбирания, но не е редно мъжът да се влюбва пръв, във всички случаи ние, мъжете, трябва да пазим сдържаността, която подхожда на нашия пол. След този начален шок обаче аз размислих – и си намерих оправдание.
   Представата за учените, в частност за жените-учени, като за хора с властна и грозна външност, е предразсъдък. Несъмнено жените имат по-голяма дарба от мъжете за изследователска работа. А някои професии, в които външният вид играе избирателна роля, актьорската например, съдържат относително висок процент венери. Но ако се задълбочим в проблема, много бързо може да се установи, че красива математичка не е по-рядко срещано явление от интелигентна актриса. Наистина математичките са повече от актрисите. Във всеки случай бях изтеглил печеливш билет от лотарията със стажантките и въпреки че до този ден никаква смущаваща мисъл не ми беше минавала през главата, вече бях признал – съвсем обективно – безспорния чар на моята ученичка. Това оправдаваше настоящото ми вълнение.
   Беше точна отгоре на всичко; пристигна, както обикновено, в два и пет.
   – Страхотно сте елегантна – казах аз, малко изненадан от смелостта си.
   Беше облякла прилепнал комбинезон от бледозелен плат с преливащи отблясъци, с проста кройка, но си личеше, че е произведен в луксозна модна къща.
   – Харесва ли ви, Боб?
   – Много ми харесва.
   Не бях от тези, които биха намерили цвета за неуместен дори за една толкова класическа женска дреха, каквато е лабораторният комбинезон. С риск да ви скандализирам, ще си призная дори, че жена в пола не ми прави впечатление.
   – Много се радвам – отговори тя подигравателно.
   Независимо че съм с десет години по-голям от нея, Флоранс ме уверява, че изглеждаме на еднаква възраст. Вследствие на този факт взаимоотношенията ни са малко по-различни от нормалните взаимоотношения между учител и ученичка. Тя се държи с мен като с приятел. Това малко ме притеснява. Разбира се, бих могъл да обръсна брадата си и да си подстрижа косата, за да заприличам на стар учен от хиляда деветстотин и четиридесета година, но тя твърди, че това би ми придало женствен вид и няма да й вдъхва респект...

Издателство Фама

Културни развлечения в Хеликон

Културни развлечения в Books.bg

Чарлс Буковски >> Жени

Успехът връхлита Хенри - а с него и жените, върволица от жени, защото е всеизвестно, че славата е мощен афродизиак...

Тази книга ще подразни.

Сигурно ще подразни и вас.

Но вие се нуждаете от дразнител.

Нуждаете се от сътресение, от разрив с приличието.

Нуждаете се да бъдете халосани по главата от суровата и непристойна красота в живота и прозата на Буковски.

Трябва да ви се влее от неговото пиянско и разгулно ежедневие.

Трябва да прочетете тази книга.

Саксън Кейн

Издателство Фама

Жени в Хеликон

Жени в Books.bg

Хайнрих Бьол >> Възгледите на един клоун

През погледа на клоуна Ханс Шнир, със съчувствие и горчивина, но и с блестящ хумор Бьол рисува разголваща картина на германското общество през следвоенните години, когато шизофренията, догматизмът и отрицанието, примесени с чувството за вина, са заразили нацията...

Вече беше тъмно, когато пристигнах в Бон, наложих си пристигането ми да не протече механично, както се бе получило по време на петгодишното ми постоянно пътуване: надолу по стълбите на гарата, нагоре по стълбите на гарата, оставяне на пътната чанта, изваждане на билета от джоба на палтото, взимане на пътната чанта, подаване на билета, отиване до будката за вестници, купуване на вечерните вестници, излизане навън и повикване на такси. Цели пет години почти всеки ден заминавах за някъде и пристигах някъде, сутрин се изкачвах по стълбите на гарата и слизах по тях, а следобед слизах и се качвах, повиквах такси, бърках в джобовете на палтото си за пари, за да платя на шофьора, купувах си вечерните вестници от будките и в едно ъгълче на моето съзнание се наслаждавах на точно заучената небрежност на тази механичност. Откакто Мари ме напусна, за да се омъжи за Цюпфнер, този католик, действията ми станаха още по-механични, без да загубят от небрежността си. За разстоянието от гарата до хотела, от хотела до гарата има една мярка: таксиметърът. На две марки, на три марки, на четири марки и петдесет от гарата. Откакто Мари я няма, понякога излизах от ритъма си, обърквах хотела с гарата, нервно търсех пред портиера билета си за влака или питах служителя на изхода на гарата за номера на хотелската ми стая, нещо неопределено, което може да се нарече съдба, изглежда ми помагаше да си спомня професията и положението си. Аз съм клоун, официалното название на професията ми е: комик, не съм длъжник на никоя църква, на двадесет и седем години съм и един от моите номера се казва: „Пристигане и заминаване“, една (почти прекалено) дълга пантомима, при която зрителят до края бърка пристигането със заминаването, тъй като най-често репетирам този номер още веднъж във влака (той се състои от повече от шестстотин епизода, чиято хореография естествено винаги трябва да помня), близко е до ума, че понякога се поддавам на собствената си фантазия: нахълтвам в някой хотел, търся разписанието на влаковете, и го намирам, тичам по някакво стълбище нагоре или надолу, за да не изпусна влака си, докато всъщност трябва само да отида в стаята си да се подготвя за представлението...

Издателство Фама

Възгледите на един клоун в Хеликон

Възгледите на един клоун в Books.bg

Норман Мейлър >> Замък в гората

Какъв е бил Адолф Хитлер? Какви са корените му? Как се е появил и е връхлетял в Историята?

Дитер работи към специален отдел на SS и му е възложено от Хайнрих Химлер да разучи миналото на Фюрера. В своето разследване той се добира до невъобразими тайни, свързани с произхода му и дори с неговото зачеване. Кръвосмешения и насилничество, похот и издевателства са белег на целия му род, а още от детството си Адолф постепенно бива обсебен от жаждата за власт и от страст към унищожение, което му доставя сексуална наслада.

И скоро Дитер разкрива – той всъщност е демон, натоварен от Сатаната да направлява и утвърждава заложеното зло...

Издателство Фама

Замък в гората в Хеликон

Замък в гората в Books.bg

У. Съмърсет Моъм >> Младата романтичка

Писането на разкази е истинското призвание на Моъм и някои от неговите творби в този жанр с право се нареждат измежду най-доброто в изящната словесност. Антъни Бърджис

По единодушното мнение на критиката разказите на Съмърсет Моъм са връхна точка в творчеството му.

Независимо дали описва лондонското висше общество, лекомислените парижки нрави, романтиката на Севиля или екзотични места като островите на Южния Пасифик и британските колонии в Азия, Моъм разказва вълнуващи истории за любов, изневяра, страсти и предразсъдъци, в които проявява присъщото си иронично отношение към човешката природа.

Включените в настоящия том разкази излизат за първи път на български.

Издателство Фама

Младата романтичка в Хеликон

Младата романтичка в Books.bg

Николо Макиавели >> За властта и човека

Монархията лесно се изражда в тирания, аристократическото управление - в олигархия, а демократичното - в произвол. Николо Макиавели

На един владетел никога не липсват законни причини да се обоснове, когато не удържи на думата си.

Който има добри войски, винаги има добри съюзници.

Властта лесно намира титлите, но титлите не дават власт.

В политиката изборът рядко е между доброто и злото, а между злото и по-малкото зло.

Да управляваш, означава да поставиш поданиците си в невъзможност да ти навредят и дори да се замислят за това.

Издателство Фама

За властта и човека в Хеликон

За властта и човека в Books.bg

Джордж Оруел >> Още въздух

В тази книга неговият ироничен хумор е по-завладяващ отвсякога. Observer

"Ще преувелича, ако кажа, че войната превърна хората в интелектуалци, но временно ги превърна в нихилисти. Хора, които при нормални обстоятелства биха преминали през живота, проявявайки склонност да мислят сами колкото пудинг с лой, се настройваха болшевишки единствено по силата на самата война. Какъв ли щях да бъда сега, ако не беше войната? Не знам, но щях да съм различен. Ако не те убие, войната те кара да се замислиш. След цялата тази идиотска бъркотия не можеш повече да възприемаш обществото като нещо вечно и несъмнено, като пирамидите. Вече знаеш, че просто е пълна каша."

Издателство Фама

Още въздух в Хеликон

Още въздух в Books.bg

Камило Хосе Села >> Чемширово дърво

„Чемширово дърво” е разказ за приключения, преминали през объркващото сито на паметта. Камило Хосе Села

„Чемширово дърво” е шеметна вихрушка, в която се носят вещици и русалки, свещеници и призраци, особняци и обикновени хорица, преплитат се поверия и суеверия, магии и рецепти за лекове и гозби, корабокрушения и избавления, притчи и анекдоти, забавни случки и страшни предания...

Това е пищна и живописна творба, сравнявана от някои критици с прозата на Джойс и Бекет, но обляна от ярката светлина и жизненост на Галисия.

Никой испански писател не е по-достоен за Нобеловата награда от Камило Хосе Села. Мигел Угарте

Издателство Фама

Чемширово дърво в Хеликон

Чемширово дърво в Books.bg

Джеръм К. Джеръм >> Как да гледаме философски на живота

Това философията е проста наука. Идеята е, че нищо няма значение, защото да речем след сто години - в краен случай - ще бъдем мъртви. Но на нас всъщност ни трябва мъдрост, която ще ни помогне да се справяме, докато все още сме живи

Аз не се тревожа за своята стогодишнина, а за следващия половин ден. Чувствам, че ако можеше другите да се махнат и да ме оставят на мира - имам предвид данъчните инспектори, критиците, инкасаторите и тям подобни, - то и аз самият бих могъл да бъда философ. Аз съм достатъчно готов да приема, че нищо няма значение, но те не са. Те казват, че газта ще бъде изключена и говорят за съдебни призовки. Аз им отговарям, че това няма да има никакво значение за никого от нас след сто години. Но те отвръщат, че не говорят за тогава, а за сумата, която им дължа от миналия април. Но, да бъда честен, и мен не ме успокоява особено философското становище, че след сто години със сигурност ще бъда мъртъв, поне при обикновен късмет. Много повече ме крепи надеждата, че ще бъдат мъртви онези хора...

Издателство Фама

Как да гледаме философски на живота в Хеликон

Как да гледаме философски на живота в Books.bg

Франсоаз Саган >> Добър ден, тъга

Още с първия си роман, “Добър ден, тъга”, Франсоаз Саган мигновено взривява литературния свят. Причината е не само качеството на романа – трепетен и четивен, лек и същевременно дълбок, – но и това, че авторката е едва осемнайсетгодишна, а преплетените любовни истории на нейните герои са описани с неприсъща за подобна възраст зрелост, трезвост и дори с нежен цинизъм

Лятната ваканция на младо момиче.

Баща й, останал вдовец, отдал се на живот изпълнен с дълги нощи с различни жени и пиене до зори, въвлича, съзнателно или не, със себе си и непълнолетната си дъщеря.

Когато в живота му се появява Ан, бизнес дама, с положение в обществото, желаеща да заеме мястото на изгубената майка и съпруга, той решава да започне живота си отначало.

Това плаши младото момиче и го предизвиква да изготви план,с който да ги раздели... Ирена Ташчиян

Издателство Фама

Добър ден, тъга в Хеликон

Добър ден, тъга в Books.bg

Андре Мороа >> Климати

Забележителна история за силата и превратностите на любовта

Какво харесвам у вас:
– Черните ви очи, дългите ви клепки, линията на врата и раменете, тялото ви.
– Най-вече една смесица от смелост и слабост, дързост и свенливост, въздържаност и пламенност. Във вас има нещо героично, добре прикрито зад липсата на воля в дреболиите, но все пак съществуващо.
– Държанието ви на младо момиче.
– Спортните ви рокли.

Какво не харесвам у вас:
Малко несръчната скованост на движенията ви. Вида ви на малко момиче, уловено в грешка.

Това, което ми харесва у вас: Всичко, което не харесвам у вас.
Защото всичко това е част от вас и аз не бих желал да ви променям...

Издателство Фама

Климати в Хеликон

Климати в Books.bg

У. Съмърсет Моъм >> Една Коледа в Париж

Чарли Мейсън, млад, красив, умен и заможен англичанин, заминава за първи път сам за коледните празници в Париж, жадувайки насладите на живота във френската столица, но още първата нощ среща емигрантка с трагична съдба

В Париж младежът очаква с нетърпение срещата си със стар приятел, както и неспирните удоволствия, които предлага космополитният град.
Рускинята Лидия, с която го среща съдбата, ще го отведе в един съвсем различен свят от аристократичния и богат живот, на който е свикнал.

Трагичната й история и връзката й с убиец, ще променят Чарли.

Целият престой в Париж ще преобърне из основи живота му.

Издателство Фама

Една Коледа в Париж в Хеликон

Една Коледа в Париж в Books.bg

Франсоаз Саган >> Обвързан

Един мъж, една жена и едно куче

Женени са от седем години.
Тя е богата, капризна и разглезена.
Той е композитор без амбиции.
Тя обича кучето си повече от колкото него.
Той зависи от парите й.

Но нещата се променят.

Той става известен. Музиката му става популярна. Тя му пречи. Той иска да се освободи от жената, която го задушава...

Тези страници разказват за две седмици, в които всичко в техния живот ще се промени...

Издателство Фама

Обвързан в Хеликон

Обвързан в Books.bg

Ерих Мария Ремарк >> Сенки в рая

Животът на Ремарк и неговите романи са тясно преплетени, и това е особено валидно за „Сенки в рая”, където автобиографичните детайли са твърде очевидни. Ханс Уагнър

Демоните на миналото не спират да преследват Роберт Рос и той постепенно осъзнава, че свободата съвсем не е лесна - животът в рая, колкото и съвършен да изглежда, си има цена...

Години преследван из окупирана Европа и оцелял от нацистките концентрационни лагери, Роберт Рос най-сетне намира убежище в "обетованата земя" - Америка.

Установява се в Ню Йорк заедно с други бежанци от нацистка Германия. Тук той среща Наташа - красива манекенка с добро и отзивчиво сърце, с чиято помощ се опитва да започне нов живот.

Но докато войната продължава да занимава съзнанието му, Рос не може да намери покой...

Издателство Фама

Сенки в рая в Хеликон

Сенки в рая в Books.bg

Волтер >> Кандид или оптимизмът

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив. Волтер

   Във Вестфалия, в замъка на господин барон Тундер-тен-тронк, живееше един младеж, когото природата бе надарила с най-благ нрав. Душата му бе изписана върху лицето му. Той разсъждаваше доста правилно и бе необикновено чистосърдечен, и струва ми се, именно по тази причина го наричаха Кандид. Старите слуги в дома подозираха, че е син на сестрата на господин барона и на един добър и почтен благородник от околността, когото тази госпожица не пожела да вземе за съпруг, защото той успял да докаже само седемдесет и една благороднически титли в рода си, а останалата част на родословното му дърво била заличена от времето.
   Господин баронът беше един от най-могъщите владетели във Вестфалия, тъй като замъкът му имаше врата и прозорци. Големият салон на замъка беше дори украсен с гоблен. При нужда всичките му кучета от задния двор образуваха хайка гончета, а конярите му ставаха кучкари. Селският свещеник беше негов придворен изповедник. Всички го наричаха „ваше преосвещенство“ и се смееха, когато им разправяше разни истории.
   Госпожа баронесата тежеше около триста и петдесет ливри и с това си бе спечелила твърде голямо уважение. Тя изпълняваше ролята си на гостоприемна домакиня с достойнство, което й печелеше още по-голямо уважение. Дъщеря й Кюнегонд, седемнадесетгодишна, беше румена, свежа, тлъстичка, съблазнителна. Синът на барона беше достоен за баща си във вся отношение. Възпитателят Панглос беше оракулът дома и малкият Кандид слушаше лекциите му с доверчивостта, присъща на възрастта и нрава му...

Издателство Фама

Кандид или оптимизмът в Хеликон

Кандид или оптимизмът в Books.bg