Чарлс Дикенс >> За Лондон

Градът на Дикенс

   Срещу нас през вятъра долетя далечният, дълбок звън на камбаната на „Сейнт Пол“, докато отброяваше дванайсетия час в полунощ. Бях ходил да видя часовника там само преди няколко дни и не можех да се сдържа да не им разкажа каква идея ми хрумна за него. Платих си входната такса от два пенса на един от касиерите, които седяха вътре в Храма, и след като се повъртях малко насам-натам, се отнесох във върволица от мисли, които само едно такова място може да събуди. Закрачих по отекващите камъни като монах, чийто свят е целият затворен между тези стени. Като погледнах нагоре, във високия купол, не можах да не се запитам, какви са били мислите на онзи, чийто гений е издигнал тази могъща грамада, когато и последният малък дървен клин е бил занитен, и последният пирон е бил забит в гнездото си за векове напред; когато звънът на чуковете и жуженето на оживените гласове са изчезнали, и Великото мълчание, което дългите години дейна шумотевица са помогнали да се създаде, се е възцарило необезпокоявано наоколо? Сигурно си е мислил, както аз сега, за своето творение и се е загубил в неговата необятност. Не можех да реша дали размишленията му са го изпълнили с усещане за величие, или за незначителност; но като се сетих колко дълго време е отнело издигането на сградата, колко малко е пространството дори между най-отдалечените є части, колко кратък срок са имали той или който и да е от онези, които са си дали труд да запомнят името му, да живеят, за да ѝ се наслаждават, или просто да научат за нейното съществуване, си го представих по-скоро меланхоличен, отколкото горд, много меланхоличен човек, който гледа с жал на работата, която е свършил. С тези мисли в главата започнах да се изкачвам, почти несъзнателно, по редицата стъпала, водещи до няколкото чудеса на сградата, и се озовах пред бариера, с друг касиер пред нея, който попита какво точно бих предпочел да видя. Имаше каменна галерия, каза той, и шептяща галерия, и геометрично стълбище, и стая с макети и часовник... Часовникът е съвсем на пътя ми, спрях го точно там аз, и избрах да разгледам именно него от всички останали забележителности.
   Започнах да се изкачвам пипнешком в Кулата, в която се намираше той, и стигнах до някакво таванско помещение, където видях нещо, което приличаше на огромна, старинна дървена преса с летящи врати. Отвори ги един прислужник (който спеше, когато приближих до него, и изглеждаше много сънлив, сякаш близката му дружба с Времето го бе направила съвсем безразличен към него). Зад вратите се разкри сложна плетеница от колелета и вериги от желязо и пиринч – огромни, масивни, тракащи, хъркащи двигатели – чак тръпки да те побият, като си помислиш, че може да ти счупят пръста, ако го поставиш на неправилното място, и да смелят дори целите ти кости на прах. Да, ето! Това беше Часовникът! Самият му пулс, ако мога да използвам тази дума, не приличаше на никой друг часовник. Той не отбелязваше отлитането на всеки миг с лек, деликатен втори удар, за да контролира старото, отминаващо Време и със съчувствие да му даде възможност да запази хода си, а го отмерваше с един удар, като с чук, сякаш работата му бе да троши секундите, докато те минават в строй, и безмилостно да разчиства пътя пред Деня на Страшния съд.
   Седнах срещу него и се заслушах в регулярния му, непроменлив глас, онзи дълбок, постоянен тон, доминиращ над целия шум и тропот в улиците отдолу – и си дадох сметка, че независимо дали тази врява се надига, или стихва, независимо дали е нощ, или пладне, утре или днес, той все така си изпълнява функциите със същото монотонно постоянство и регулира движението на живота наоколо. Ето така ми хрумна идеята, че това е Сърцето на Лондон и че когато то спре да бие, и Града повече няма до го има.

Сърцето на Лондон

Преводач Жана Тотева
Издателство Труд

За Лондон в Pimodo

Чарлс Дикенс >> Никълъс Никълби

Който някога е бил джентълмен, винаги ще бъде джентълмен. Чарлс Дикенс

   При все че около „Голдън Скуеър“ живеят доста членове на по-улегналите професии, не може да се каже, че някой би минал оттам на отиване или на връщане от някъде. По-скоро е бивш площад – градски квартал, познавал по-добри времена, сега разчитащ предимно на отдаването на квартири под наем. Голяма част от първите и вторите му етажи са дадени, обзаведени, на неженени джентълмени; често приемат и пансионери. Мястото е особено популярно сред чужденците. Мургавите мъже с едрите пръстени, дебелите верижки на часовниците и рунтавите мустаци, които се събират под колонадата на Операта, а през сезона – пред касата й между четири и пет следобед, когато раздават запазените места, до един живеят, ако не на „Голдън Скуеър“, то на някоя от съседните улици. В района живеят и две-три цигулки и един духов инструмент от оперния оркестър. Пансионите му са музикални и звуци от пиана и арфи се носят привечер около главата на печалната статуя – духът – пазител на купчинка неподдържани храсти в центъра на площада. Вечер през лятото всички прозорци зеят, та минувачът може да види групи смугли мустакати мъже да димят страховито, облегнати по первазите. Вечерната тишина се нарушава от груби гласове, репетиращи вокални изпълнения, а въздухът ухае на разни висококачествени тютюни. Там делят царство енфието и пурите, немски лули и флейти, цигулки и виолончела. Това е област на песните и пушека. Уличните оркестри се амбицират, когато свирят на „Голдън Скуеър“, а пътуващите акапела певци неволно потръпват, щом извисят глас в очертанията му.
   На пръв поглед не прилича на подходящо за бизнес сделки място, но независимо от всичко, господин Ралф Никълби бе изкарал там много години, без ни най-малкото оплакване в това отношение. Не познаваше никого от околните, нито него го познаваха, при все че имаше репутацията на човек с огромно богатство. Търговците твърдяха, че бил някакъв си адвокат, а останалите съседи смятаха, че бил нещо като генерален агент – като и двете предположения се отличаваха с точността и категоричността, присъща, а и желателна, за всякакви предположения, отнасящи се до чужди дейности...

Хартиено издание и е-книга

Издателство Колибри

Никълъс Никълби в Хеликон

Никълъс Никълби в Books.bg

Чарлс Дикенс >> Коледна магия: Щурец в огнището. Сделка с призрак

С коледните повести „Щурец в огнището” и „Сделка с призрак” Дикенс ни отвежда в един неповторим свят, в който страхът и съмненията са победени от добротата и съпричастието

„Щурец в огнището” се е радвала на по-голяма популярност дори и от прочутата „Коледна песен”. Повестта възпява идеала за щастливото семейство и прославата на топлия дом, отзивчивостта и доброто у човека. На български език е издавана два пъти (1928 г. и 1982 г.).

„Сделка с призрак”, петата, последна от коледните повести на Дикенс, е издадена през 1848 г. В нея се разказва не за самото празнуване, а за духа и същината на празника и затова се смята за своеобразно завръщане към посланието на „Коледна песен”. В България е издавана само веднъж (1920 г.).

Издателство Ера

Коледна магия с Чарлс Дикенс: Щурец в огнището; Сделка с призрак в Хеликон

Коледна магия с Чарлс Дикенс: Щурец в огнището; Сделка с призрак в Books.bg

Чарлс Дикенс >> Коледна песен

Проклет човек е Eбeнизър Cкрудж – прoчут cтaр cкъпeрник, – нe oбичa никoгo. Но призрaкът нa пoкoйния му cъдружник Maрли, зaeднo c три привидeния, му разкриват чудесата на Коледа и вълшебството на любовта

– Весела Коледа, вуйчо! Бог да ти помага! – извика един весел глас. Беше гласът на племенника на Скрудж, което се втурна тъй бързо, че за стария човек благопожеланието беше първото указание за приближаването му.
– Ами! – каза Скрудж. – Глупости!
Беше се така стоплил от бързото вървене в мъглата и мраза, този племенник на Скрудж, че цял пламтеше; лицето му беше зачервено и хубаво; очите му блестяха, а дъхът му отново заизлиза от устата му като пушек.
– Та Коледа глупости ли е, вуйчо! – каза племенникът на Скрудж. – Не мислиш, че е така, сигурен съм.
– Мисля – рече Скрудж. – Весела Коледа! Какво право имаш да си весел? Каква причина имаш да си весел? Какъвто си беден!
– Хайде де – отвърна весело племенникът. – Какво пък право имаш ти да си мрачен? Каква причина имаш да си сърдит? Какъвто си богат!
Тъй като в момента нямаше готов по-добър отговор, Скрудж възкликна отново:
– Ами! – и го последва с: – Глупости.
– Не се сърди, вуйчо! – каза племенникът.
– Та как да не се сърдя – отвърна вуйчото, – когато живея в такъв глупашки свят като този? Весела Коледа! Стига с тая весела Коледа! Какво е за човека Коледата, освен ден за плащане на сметки без пари; ден, в който ставаш с една година по-стар и нито с една стотинка по-богат; ден, когато трябва да си направиш баланса в търговските книги и всяка точка в тях за цели дванадесет месеца да се окаже в твой ущърб. Ако останеше на мене – каза възмутено Скрудж, – всеки идиот, който поздравява с „весела Коледа“, трябва да бъде сварен в собствения си пудинг и заровен с клон от бодлива зеленика, промушен през сърцето му. Точно така!
– Вуйчо! – възкликна умолително племенникът.
– Племеннико! – отвърна строго вуйчото. – Чествай Коледата по твоя си начин и ме остави аз да я чествам по моя.
– Чествай я! – повтори племенникът на Скрудж. – Но ти не я честваш.
– Дай тогава да я оставя на мира – рече Скрудж. – Много добро да ти донесе! Като че ли някога ти е донесла нещо добро!

Издателство Пан

Коледна песен в Хеликон

Коледна песен в Books.bg

Чарлс Дикенс >> Нашият общ приятел

Последният роман, излязъл изпод перото на Дикенс, и несъмнено най-мрачното му и сложно произведение

Оспорвано наследство, убийство, трудна любов, много мошеничества и цяла плеяда незабравими второстепенни герои. Но за разлика от предишните романи тук главните герои не са с ангелски крилца и ореоли, злодеите събуждат известна доза съпричастност, а повествованието е лишено от обичайната сантименталност и сладникавост. Романът е сатиричен шедьовър за примамливата сила на парите и опасностите, които таят в себе си, и обединява всички важни теми от предишните романи на Дикенс: претенциозността на парвенютата, изобретателността на стремящия се към по-високо социално стъпало бедняк, неизменната способност на богатството да корумпира всеки, който се докосне до него.

Издателство Колибри

Нашият общ приятел в Хеликон

Нашият общ приятел в Books.bg

Чарлс Дикенс >> Оливър Туист

"Оливър Туист" промени законите, но не и света. Годините след публикуването на романа се свързват с редица парламентарно гласувани закони, които целят, а донякъде и успяват, да подобрят положението на децата и младите хора. За съжаление обаче от излизането на книгата през 1838 г. до наши дни не е имало дори и една година, в която деца да не са ставали жертва било на родителска немарливост, било на престъпна експлоатация, бюрократична некомпетентст, бедност, хулиганство или други злоупотреби. "Оливър Туист" е книга, която звучи толкова съвременно днес, колкото и през 1838 г.

Оливър Туист, израства в нищета. Той не познава родителите си, принуден е да отрасне в приют за сираци, а гладът и побоите са негови неразделни спътници. Въпреки многобройните несгоди, Оливър Туист успява да съхрани доброто си сърце. Когато успява да избяга в Лондон малкото момче попада в компанията на джепчии и крадци, водени от хитрия Фейгин. След много премеждия Оливър узнава тайната на своя произход и намира истински приятели.

*

Не съм привърженик на съкратените издания.

Препоръчвам книгата заради страхотните илюстрации и по повод 200-годишния юбилей на Дикенс.

Издателство Тодор Нейков 

Оливър Туист в Хеликон

Оливър Туист в Books.bg

За любителите на е-книги

ето и електронно издание:

Издателство Труд

+ е-Четци + Android устройства  +  iPad  +  PC / Mac

- Amazon Kindle

Оливър Туист в Хеликон