Братислав Иванов >> Японската религия

Тъй като японският будист по рождение е японец, той е също така и шинтоист. Като Генчи

   Някои западни учени лансират идеята, че за шинтоизъм, разбиран като религиозно учение, може да се говори едва за времето след късния ХІІІ в., а преди този период в Япония са съществували само местни култове и концептуалното обобщаване на базови религиозни тенденции е невъзможно
(Теувен, 2003; Бауринг, 2005). Така те се противопоставят на традиционната гледна точка, според която шинто е духовна основа на японската нация и японската цивилизация, религиозна система, съществуваща от древни времена и запазила тясна връзка с ценностната система на японците. Сред представителите на традиционната гледна точка са японски учени като Янагита Кунио, Орикучи Шинобу, Сонода Минору, а от западните – Джон Нелсън (2000). Към нея се придържат и повечето съвременни руски японисти.
   Дж. Китагава (1988), един от най-големите специалисти по история на японската религия, разглежда шинтоизма като автохтонна религиозна традиция, запазила през вековете неизменно вътрешно съдържание, но трансформирала под влияние на континенталните религии външните си форми.
   Тук ще разглеждаме шинтоизма като единен комплекс от идеи и представи, което позволява да говорим за него като за дълбинна структура, запазила във времето своята устойчивост и относителна неизменност. Разбира се, в ретроспекция можем да видим множество различия, които са неизбежни за всяка религиозна система с многовековна история, но тези различия не засягат същността на шинтоизма, основана на вярата в ками.
   Тъй като още през 673 г. е създадено Управление по въпросите на небесните и земните ками (Джингикан) и вече са направени първите стъпки за въвеждане на единна литургична година, цитираната по-горе гледна точка на учени като Ричард Бауринг и Марк Теувен е неприемлива.
   Шинтоизмът е естествено възникнала национална религия и в него няма доктринални елементи, водещи началото си от първоосновател, пророк или от божествени откровения. Що се отнася да свещените книги, някои японски автори виждат известен паралел между Стария завет и митологично-историческите летописи Коджики и Нихонги.
   Шинтоизмът трудно може да бъде описан адекватно в термините на европейските представи за вяра и религия, тъй като в него японците виждат естествения и хармоничен ред на всичко съществуващо от незапомнени времена, виждат Пътя, който трябва да следва всеки един от тях. Шинтоизмът е не просто религия, а парадигма на японската духовност (Сонода, 2001).
   Почитането на ками и предците, участието в ритуалите и спазването на обичаите, свързани с шинтоизма, се възприемат като нещо, произтичащо от естествения ред на нещата, а не като религиозна вяра. В известен смисъл може да се каже, че японците живеят в света на ками и заедно с тях. Разбира се, както и във всички религии, в шинто също се разграничава сакралното от профанното, но разликата между тях невинаги е достатъчно ясна.
   Докато в християнството се смята, че Бог създава човека по свой образ и подобие, според шинтоизма както самите японци, така и островите, обитавани от тях, са богородени.    Прародители на хората са ками и самите хора стават ками след смъртта си. Ето защо отношенията между ками и хората в шинтоизма са принципно различни от отношението Бог–човек в християнството. Идеята за пряка съпричастност със сакралното има изключително важно значение за духовното самосъзнание на японците и за японския етнос в частност.
   С шинтоистките представи за устройството на мирозданието са свързани понятията Небе и Земя (Тенчи), Свещеният небесен стълб (Тен но михашира), Небесната равнина (Такамагахара) и т.н.
   С митологичните представи за историята на страната са свързани термините Ерата на божествата (神代 Камийо/Джиндай) и слизане на Небесния внук на Земята (Тенсонкоорин), а с концепцията за държавното устройство, разработена в Школата Мито (Митогакуха) – труднопреводимият термин кокутай. Един от възможните преводи е държавен организъм.
   Съвременните изследвания на шинто се провеждат по направления на теологията, историята, фолклористиката и антропологията. Може да се каже, че основите на научното изучаване на шинтоизма се поставят от Школата за национална наука (Кокугаку) през периода Едо (1600–1868). Особено внимание на писмените източници и теологията на шинто се отделя през перио да Мейджи (1868–1912), като през 1905 г. е разкрита катедра по теология към Токийския университет. Изключителна роля за изучаването на шинто от гледна точка на народните традиции и фолклористиката изиграват Янагита Кунио и Орикучи Шинобу...

Издателство Изток-Запад

Херман Хесе >> Сидхарта

Историята на Буда преди Буда...

   На всяка крачка по пътя си Сидхарта научаваше нови неща, защото животът му бе променен, а сърцето очаровано. Той виждаше отново слънцето да изгрява над гористата планина и да залязва зад далечния палмов бряг. Нощем виждаше подредбата на звездите по небосвода и сърпа на месечината, който плаваше като ладия из синевата. Виждаше дървета, звезди, животни, облаци, дъги, скали, треви, цветя, поточета и реки, блясъка на росата в утринните храсти, далечните високи планини, сини и бледи, сладкопойни птици, пчели, разголени от вятъра сребристи оризища. Всичко това, което се разкриваше в дивна пъстрота и в безброй образи, винаги е съществувало, слънцето и месечината винаги са светели, реките винаги са се плискали, пчелите винаги са жужели, но преди за Сидхарта всичко това бе само мимолетно примамливо було пред взора му, гледано с недоверие и орисано да бъде проникнато и унищожено от мисълта, тъй като не представлявате същност, а същността се намираше отвъд предела на видимото. Но сега свободният му взор се рееше отсам видимото, той го съзираше и разпознаваше, диреше собственото си място в този свят, не търсеше същността, съзерцаваше всичко по детски, без да се стреми да прехвърли границата отвъд. Прекрасни бяха месечината и звездите, реката и брегът, гората и скалата, козата бръмбарът, цветето и пеперудата!
   Приятно и ведро бе да бродиш из света като току-що събудило се дете с доверчиви сетива, отворени за всичко. Другояче слънчевите лъчи милваха главата, другояче излъчваше прохлада горската сянка, друг бе вкусът на извора и потока, на тиквата и банана. Кратки бяха дните и нощите, всеки час отлиташе бързо, като платно по морската шир, а под платното плаваше кораб, пълен със съкровища, пълен с радости. Сидхарта видя стадо от маймуни да минава по високия свод от короните на дърветата, чу дивите му и хищни крясъци. Видя и един овен да гони овца, а после да ѝ се възкачва. Той видя как в едно обрасло с тръстика езеро, гладната щука се спуска привечер срещу цял рояк блещукащи, малки рибки, които се стрелват страхливо из водата; сила и страст искряха от водовъртежите, които необузданият ловец оставяше след себе си.
   Всичко това е съществувало винаги, но той не го беше забелязал, не беше се сливал с него. Сега обаче бе тук и бе част от него. Светлините и сенките прекосяваха погледа му, звездите и месечината плуваха през сърцето му.
   Пътьом Сидхарта си спомни за всичко онова, което бе преживял в градината Йетавана, за учението, което бе чул там, за божествения Буда, за раздялата си с Говинда, за разговора си с Възвишения. Той си спомни думите, които бе казал на Възвишения, всяка дума си спомни и забеляза с учудване, че бе изрекъл неща, които въобще не е знаел. Онова, което бе казал на Гаутама, че съкровището на Буда и тайната му не е учението, а неизразимото и непредаваемото чрез учението, което той е преживял в часа на своето просветление – това бе състоянието, което бе тръгнал да търси, да преживява, и което сега започваше. Сега той трябваше сам себе си да изживее. Наистина той отдавна бе осъзнал, че същността му е Атман и че е същата вечна същината, от която бе Ерахман. Но никога не бе успял да намери изцяло същността си, защото бе искал да и хване с мрежата на мисълта. Нито в тялото, нито в играта на сетива бе това Аз, то не беше и в мислите, нито в разума, нито в заучената мъдрост, нито в заученото изкуство да се правят заключения и да се създават нови мисли въз основа на вече премисленото. Не, и този свят на мислите принадлежеше към този свят и не водеше до никаква цел, и когато се убиваше случайното Аз на сетивата, за сметка на него се издигаше случайното Аз на мислите и учеността. И мислите, и сетивата бяха красиви неща, и зад двете се криеше крайният смисъл, и двете заслужаваха да бъдат чути, и с двете заслужаваше да се играе, нито едното, нито другото не биваше да се пренебрегват, нито да се надценяват, и от двете трябваше да се възприемат тайните гласове на откровението.
   Той не желаеше да се стреми към друго, освен към онова, към което му заповядваше да се стреми гласът, не искаше да се спира пред нищо, което не му сочеше гласът. Защо веднъж в часа на часовете Гаутама бе седнал под дървото бо, където получи просветление? Той бе чул глас, гласа на собственото си сърце, който му бе заповядал да подири отмора под това дърво, и не бе предпочел нито самоистезанията и жертвоприношенията, нито свещените къпания и молитвите, нито яденето и пиенето, нито съня и мечтанието, а се бе подчинил на гласа. Така да се подчинява не на някаква заповед отвън, а само на гласа, да бъде всякога готов за това подчинение, това бе хубаво, това бе необходимо, всичко останало не беше необходимо.
   През нощта, докато спеше в сламената колиба на един лодкар, Сидхарта видя в съня си Говинда да стои пред него в жълтото си отшелническо облекло. Говинда изглеждаше покрусен и попита тъжно: „Защо ме напусна?“ Тогава той прегърна Говинда, притегли го към гърдите си и го целуна, но това вече не беше Говинда, а някаква жена, и от дрехата на жената се подаваше налята гръд, върху която Сидхарта лежеше и сучеше – млякото от тази гръд бе сладко и силно. То имаше вкуса на жена и на мъж, на слънце и гора, на животно и цвят, на всякакъв плод, на всякаква страст. То опияняваше и отнемаше съзнанието. Когато Сидхарта се събуди, сребристата река блещукаше пред вратата на колибата и от гората протяжно и дълбоко прозвуча зловещият крясък на кукумявка.
   Когато започна денят, Сидхарта помоли лодкаря да го прехвърли през реката. Лодкарят подкара бамбуковия си сал и го прехвърли до отсрещния бряг. Широката река блестеше с червеникавите оттенъци от утринната зора.
   – Красива е тази река – каза той на спътника си.
   – Да – отвърна лодкарят, – много е хубава, аз и обичам повече от всичко. Често съм се вслушвал в нея, често съм се вглеждал в очите ѝ и винаги съм се учил от нея. Много може да се научи от една река.
   – Благодаря ти, благодетелни човече, – каза Сидхарта, когато слезе на другия бряг. – Нямам какво да ти подаря, нито с какво да ти платя. Аз съм човек без родина, брамински син и самана.
   – Разбрах – каза лодкарят, – и не съм очаквал нито подарък, нито да ми плащаш. Друг път ще ми дадеш подаръка.
   – Вярваш ли? – попита Сидхарта весело.
   – Разбира се. И на това ме научи реката: всичко се връща. И ти, самана, ще се върнеш. А сега, сбогом! Нека приятелството ти бъде моята награда. Спомни си за мен, когато принасяш жертви на боговете.
   Те се разделиха усмихнати, Сидхарта се радваше на приятелството и добротата на лодкаря. „Той прилича на Говинда – помисли си усмихнат Сидхарта, – всички, които срещам по пътя си, са като Говинда. Всички са благодарни, макар че те самите заслужават благодарност. Всички са предани, всички искат да бъдат приятели на драго сърце, да се подчиняват, да не мислят много. Деца са хората.“... (откъсът е по превода на Любомир Илиев)

Издателство Фама

Софи Роайе >> Буда

Личността на историческия Буда, неговият живот и неговата мисъл

Не се обръщайте към миналото, не търсете бъдещето; миналото е безжизнено, бъдещето още не е настъпило. Изследвайте всеки предмет тук и сега. Бъдете сами за себе си факел и убежище, не търсете друго убежище, не търсете друга светлина.

Преди 2500 години в Индия след многогодишни духовни търсения Сидхарта Гаутама достига най-сетне висшата истина. Станал Буда – или Просветлен, той започва да проповядва на съвременниците си пътя за избягване на страданието. След смъртта на мъдреца доктрината му продължава да се разпространява в Индия, а после завладява и цяла Азия.

През XIX в. Западът също открива будизма. Сърцата и умовете на западноевропейците са покорени от хуманизма на посланието му. Първата религия в историята на човечеството с универсално звучене, будизмът е запазил и до днес целия си блясък. Но какво всъщност знаем за неговия основател?

Издателство Рива

Буда в Хеликон

Буда в Books.bg

Дайсецу Т. Судзуки >> Дзен и японската култура

чаят, мечът, стрелбата с лък, градината, калиграфията...

   Макар че се опитва да покаже как дзен е вдъхнал живот на цялата японска култура, Судзуки използва и описания на такива японски изкуства като чаят, хайку и фехтовалното изкуство, за да направи дзен по-понятен и по-ясен за англоговорящите читатели. Така както Судзуки го описва в „Дзен и японската култура“, дзен се концентрира върху преживяването на „сливането на субект и обект в една абсолютна Празнота (шунята)“ (с. 456). Като възстановим тази „изначална неделимост“, според Судзуки ние се връщаме „в своето изначално състояние на чистота и прозрачност“ (с. 463). Макар че Судзуки представя този вариант на дзен като непроменлив и фундаментален за всеки истински религиозен опит, редица учени са доказали, че представяният от Судзуки дзен се различава от историческите си предшественици. Това не е изненадващо, защото без съмнение непроменливият, психологизиран, центриран върху сатори и е институционализиран дзен, който изгражда Судзуки, е силно задължен на неговото продължително изучаване на внушителен брой различни неяпонски източници, включително Паул Карус, Албърт Едмъндс, Уилям Джеймс, Фридрих Шлайермахер, Емануел Сведенборг, европейска философия, перениализъм и теософия.
   Не бива обаче да пропускаме от вниманието си факта, че разбирането на Судзуки за дзен такова, каквото е изложено в настоящия том, се базира и на неговите години практикуване на дзен заедно с Шаку Соен в Енгакуджи, на съществуващата кореспонденция с неговия учител по време на престоя му в Съединените щати и на изучаването на будистки текстове през целия му живот, съчетано с вглъбяване в традиционното знание и в знанието на ХХ в. за будизма. Поради тази причина е най-добре да разглеждаме представения от Судзуки дзен като форма на будисткия модернизъм, възникнала в края на XIX и началото на XX в. Тези неопределено свързани движения често са насочени към светските хора и се отличават с общ акцент върху текстовете, медитативните практики и тенденция към психолозиране на голяма част от будисткото учение. През последните няколко десетилетия от своя живот Судзуки описва своя синтез като създаване на един дзен, който е подходящ за „съвременния човек“. Судзуки непринудено признава, че някои аспекти от неговото разбиране на дзен се различават от това на много японски дзен учители, които „са от вида на самодостатъчните или самодоволните учители [sic]. Те не са съвременни хора“. Хакуиновата традиционна система на класифициране на коаните се нуждае от преработка според извънредно самоуверения Судзуки, защото „съвременният човек се нуждае от тяхното по-систематично разглеждане“.
   На много места в „Дзен и японската култура“, след като подробно описва или превежда текстове за уменията или философията на практиката в дадено изкуство, като например чаят или фехтовалното изкуство, Судзуки се залавя да обяснява сходни качества, които открива в дзен практиката. Например опитвайки се да обясни идеята за мушин, „не-ума“, Судзуки разглежда различни прочути фехтовачи в „Дзен и фехтовалното изкуство I и II“. След като дава множество кратки изложения и цитати от текстове на фехтовачи, Судзуки заключава, че „неподвижният ум“, за който се говори в различни съчинения, посветени на фехтовалното изкуство, не е нищо друго, освен повърхностен отзвук от „Наподвижната праджня“, за която говори дзен наставникът Такуан в писмото си до Ягю но Таджима но ками Муненори (с. 128–129, 235). Судзуки заключава, че „умът на Такуан е по-дълбок от този на фехтовача, защото последният обикновено спира на нивото на психологията, докато Такуан, понеже е дзен наставник, вниква в самия източник на действителността“ (с. 235). По този начин цялото разглеждане на фехтовалното изкуство, което се дава в тези глави, осигурява на автора средство да изтълкува неразбираемия диалог за „великата нирвана“... Ричард М. Джафи из Увод

Издателство Изток-Запад

Дзен и японската култура в Хеликон

Дзен и японската култура в Books.bg

Андреас Алтман >> Срещнеш ли Буда, убий го!

Всъщност будизмът ме интересува толкова малко, колкото и един мач между Червено-белите на Есен и Пройсен Мюнстер. Ето защо бях купила тази книга за подарък. После поразлистих, зачетох предговора и не можах да спра... Лаура Боден

   Всяка написана днес книга за Индия ще бъде актуална и след сто години. Само цифрите ще трябва да се променят. Вместо един милиард жители през 2110 година ще има 25 милиарда. Краставите кучета ще бъдат 25 пъти повече. И армията свещени крави по улиците ще се е увеличила неимоверно. Както и армията от главоломно множащите се тенекиени крави. 

   Няма нишка на търпението, по-дълга от индийската. Индиецът може да излезе от дома си и да се окаже сред купчина фъшкии. Но да не почувства нищо, никаква ярост, да не долови нищо, никаква воня. Или пък да почувства всичко и да долови всичко. И въпреки това да не се ядоса.
   При наша милост, чуждоземците, онези с по-малките сърца, нещата също са си постарому. И в ХХI век всеки индийски прошляк, който се приближи твърде много до нас, предизвиква прилив на адреналин. Защото все още не сме способни да го подминем хладнокръвно. И се бъркаме за някоя монета. Някои продължават раздразнени по пътя си, други раздразнено подават няколко рупии. Индия е гигантско огледало. Всеки може да надникне в него и да се огледа. Който напусне страната в същото състояние, в което е дошъл, е бил мъртъв още при пристигането си. Защото радикалността на полуострова е шанс. Пътешественикът, осмелил се да се възползва от него, рискува да си тръгне оттук като друг човек. Такъв бих искал да съм и аз. 

   За един писател страната е истинско Ел Дорадо. Тъй като няма народ, който по-безусловно се оставя да бъде подведен от магията на думите. Минавам покрай една съборетина и чета: Палас Хотел. До нея стои един Супер Делукс Хотел, съборетина и той. Думите блестят, това има значение. Не мизерната мазилка, не мебелираната с вехтории рецепция. Ето я тайната на индийците. Тази им способност да се катапултират от действителността. Езикът като вълшебен еликсир, трамплин в един фантастичен свят...

Издателство Аквариус

Срещнеш ли Буда, убий го! в Хеликон

Срещнеш ли Буда, убий го! в Books.bg

Джак Керуак >> СЪБУДИ СЕ. Животът на Буда

Проникновено свидетелство за развитието на убежденията на Керуак – предан последовател на Буда и един от най-влиятелните писатели на XX век

Книгата “Събуди се” е неговият разказ за живота на принц Сидхартха Гаутама, който загърбва богатство, семейство и дом, за да търси Просветлението.

Извлечена от множество канонични текстове, творбата на Джак Керуак обхваща най-важното от ученията на Буда и се превръща в задълбочена медитация за същността на живота, желанието, мъдростта и страданието.

Издателство Прозорец

СЪБУДИ СЕ. Животът на Буда в Хеликон

СЪБУДИ СЕ. Животът на Буда в Books.bg