Тодор Тодоров >> Елементална скулптура

Теория и практика

   Векове наред устойчивост е значело само едно – резистентна, статична устойчивост спрямо динамичните предизвикателства на природните елементи. Един от естествените отговори на тази динамична заплаха – векове наред приемана предимно като заплаха при скулптурата на открито – е бил работа и усилия за укрепване на статиката, която да издържи на по-големи динамични натоварвания от страна на природата, като земетресения и урагани и т.н...
   По принцип, качеството физическа устойчивост спрямо природните енергии може да бъде постигнато по два диаметрално противоположни начина:Статичен начин (класически) – целящ устояване при не-промяна на формата/конфигурацията, или статична устойчивост на една скулптура. Динамичен начин (предлаган от елементалната скулптура), или динамична устойчивост, при който скулптурата, променяйки конфигурацията си, постига намаляване на разрушителната мощ на усилията приложени върху нея...
   Елементалната скулптура намира в природните елементи градивен потенциал, а не заплаха, с което поставя на дневен ред принципно нов въпрос – устойчивост в статиката или устойчивост на динамичните взаимоотношения, като естетика на резултата – въпрос, чиито отговори започват да очертават тази посока на развитие на съвременната скулптура...
   За разлика от класическият подход, при елементалната скулптура природните елементи от околна среда се превръщат в изразни средства, в съществена част от произведението, свързани в единна Скулптуроприрода или елементална скулптура...
   Относителна динамика в скулптурата означава наличието на две различни като функция системи в една отделна скулптурна творба – статична система, осигуряваща опора и непроменяемост на позицията на творбата (което прави динамиката относителна спрямо една фиксирана географска точка); и динамична система, променяща своята конфигурация в пространството, съдържаща кинетичните елементи, носители на движението.
   Динамиката в скулптурата поражда еднопозиционната множествена гледна точка. Без зрителят да променя своята позиция в пространството, пред него се сменят множество аспекти на самата скулптурна форма с цел да бъде разкрито движението в цялото му богатство и многообразие...
   Абсолютната динамика в елементалната скулптура се характеризира с необвързаност на творбата към едно постоянно место, или по-точно казано на нейната опорна система към определена фиксирана точка, в която скулптурата се залавя към фундамент или постамент, осигуряващи нейната неподвижност – тук говорим за скулптура, която постоянно мени своите координати в пространството.

Тодор Тодоров, Гьоте-институт в България

Издателство Алтера

Елементална скулптура в Pimodo