Притежаваше таланта никога да не демонстрира превъзходство в нещо доказуемо и специфично, но затова пък да изплува на повърхността във всяка ситуация благодарение на някакво свое подвижно и ежеминутно саморегулиращо се равновесие, което вероятно е основното качество на всеки политик, но Арнхайм бе убеден, че е дълбока тайна. Наричаше това „тайна на целостта“. Защото и красотата на човека не се състои в почти нищо отделно взето и видно с просто око, а в онова вълшебно „нещо“, което обръща в своя полза дори малките некрасиви неща; по същия начин и безмерната доброта и любов, достойнството и величието на човешкото същество почти не зависят от онова, което то върши, а по-скоро са в състояние да облагородят всичко, което върши. По неведом начин животът дава предимство на цялото пред частното. Колкото и малките хора да притежават както добродетели, така и недостатъци, само големият човек успява да придаде значимост на своите качества; и ако тайната на неговия успех се състои в това, че този успех не може да бъде обяснен с нито една от заслугите му и с нито едно от качествата му, тъкмо наличието на сила, по-могъща от всяко от проявленията ѝ, представлява тайната, върху която се основава всичко велико в живота. Така твърдеше Арнхайм в една от своите книги и след като го бе написал, почти бе повярвал, че е хванал свръхестественото за края на плаща, за което и прозрачно намекваше в текста...
Преводач Любомир Илиев
Издателство Атлантис КЛ
Няма коментари:
Публикуване на коментар