Братислав Иванов >> Японската гравюра укийо-е

Духът на Ямато

попитат ли какво е,

така ще отговоря –

ухание на вишнев цвят

сутрин в планините.

        Мотоори Норинага

   Гравюрата укийо-е е част от японската градска култура (чьоомин бунка), която достига своя разцвет през втората половина на периода Едо джидай или просто Едо (1603–1867). Периодът е наречен така по старото име на град Токио, където се намира седалището на третия и последен шьогунат в японската история (Едо бакуфу).

   Историческият период Едо се подразделя на три културни периода – Момояма, Генроку и Касей. Периодът Момояма продължава до 1615 г. и се разглежда като част от предишния културен период, както това личи и от името му. Терминът Генроку е девиз на управлението от 1688 до 1704 г., а терминът Касей е образуван от други два девиза – (Бун-ка и Бун-сей), включващи времето от 1804 до 1830 г. Тъй като през тези години най-отчетливо се очертават двете основни културни тенденции през Едо, термините Генроку и Касей започват да се използват като техни названия. Доколкото обаче става дума за процеси, границите във времето се посочват само приблизително. Така с Генроку се назовава културата от късния ХVІІ до началото на ХVІІІ в., когато културният живот е съсредоточен в района Киото–Осака (Камигата). Терминът Касей пък става название на периода от края на ХVІІІ докъм края на първата половина на ХІХ в., когато град Едо се налага не само като център на реалната власт, но и като културно средище. Ключово за разбиране на градската култура през Едо е понятието укийо с буквално значение плаващ, ефимерен свят, но смисълът му е светът (животът) тук и сега.
   За мото на предговора е избрано едно петстишие (танка) на Мотоори Норинага (1730–1801), най-ярката фигура в Школата за национална култура (Кокугакуха). Вишневият цвят, символизиращ и очарованието, и преходността на живота, има свое място в душата на всеки японец. Едно от първите подразделения на легендарните воини камикадзе се наричало Ямадзакура, което в превод означава планинска сакура. Воините вярвали, че когато загинат, душите им ще се преродят в цветове на планинска сакура. Те не мечтаели за вечно блаженство в небесните селения, а за сливане с мимолетната красота на вишневия цвят. Около столетие и половина след Мотоори Норинага поетът Сантоока (1882–1940) ще избере падащия чист и бял сняг като символ на укийо, на живота, който само след миг ще отлети:

   Между живота

   и смъртта

   сипе се белият сняг.

                      Сантоока

Братислав Иванов, Из Предговор

Издателство Изток-Запад

Братислав Иванов >> Японската религия

Тъй като японският будист по рождение е японец, той е също така и шинтоист. Като Генчи

   Някои западни учени лансират идеята, че за шинтоизъм, разбиран като религиозно учение, може да се говори едва за времето след късния ХІІІ в., а преди този период в Япония са съществували само местни култове и концептуалното обобщаване на базови религиозни тенденции е невъзможно
(Теувен, 2003; Бауринг, 2005). Така те се противопоставят на традиционната гледна точка, според която шинто е духовна основа на японската нация и японската цивилизация, религиозна система, съществуваща от древни времена и запазила тясна връзка с ценностната система на японците. Сред представителите на традиционната гледна точка са японски учени като Янагита Кунио, Орикучи Шинобу, Сонода Минору, а от западните – Джон Нелсън (2000). Към нея се придържат и повечето съвременни руски японисти.
   Дж. Китагава (1988), един от най-големите специалисти по история на японската религия, разглежда шинтоизма като автохтонна религиозна традиция, запазила през вековете неизменно вътрешно съдържание, но трансформирала под влияние на континенталните религии външните си форми.
   Тук ще разглеждаме шинтоизма като единен комплекс от идеи и представи, което позволява да говорим за него като за дълбинна структура, запазила във времето своята устойчивост и относителна неизменност. Разбира се, в ретроспекция можем да видим множество различия, които са неизбежни за всяка религиозна система с многовековна история, но тези различия не засягат същността на шинтоизма, основана на вярата в ками.
   Тъй като още през 673 г. е създадено Управление по въпросите на небесните и земните ками (Джингикан) и вече са направени първите стъпки за въвеждане на единна литургична година, цитираната по-горе гледна точка на учени като Ричард Бауринг и Марк Теувен е неприемлива.
   Шинтоизмът е естествено възникнала национална религия и в него няма доктринални елементи, водещи началото си от първоосновател, пророк или от божествени откровения. Що се отнася да свещените книги, някои японски автори виждат известен паралел между Стария завет и митологично-историческите летописи Коджики и Нихонги.
   Шинтоизмът трудно може да бъде описан адекватно в термините на европейските представи за вяра и религия, тъй като в него японците виждат естествения и хармоничен ред на всичко съществуващо от незапомнени времена, виждат Пътя, който трябва да следва всеки един от тях. Шинтоизмът е не просто религия, а парадигма на японската духовност (Сонода, 2001).
   Почитането на ками и предците, участието в ритуалите и спазването на обичаите, свързани с шинтоизма, се възприемат като нещо, произтичащо от естествения ред на нещата, а не като религиозна вяра. В известен смисъл може да се каже, че японците живеят в света на ками и заедно с тях. Разбира се, както и във всички религии, в шинто също се разграничава сакралното от профанното, но разликата между тях невинаги е достатъчно ясна.
   Докато в християнството се смята, че Бог създава човека по свой образ и подобие, според шинтоизма както самите японци, така и островите, обитавани от тях, са богородени.    Прародители на хората са ками и самите хора стават ками след смъртта си. Ето защо отношенията между ками и хората в шинтоизма са принципно различни от отношението Бог–човек в християнството. Идеята за пряка съпричастност със сакралното има изключително важно значение за духовното самосъзнание на японците и за японския етнос в частност.
   С шинтоистките представи за устройството на мирозданието са свързани понятията Небе и Земя (Тенчи), Свещеният небесен стълб (Тен но михашира), Небесната равнина (Такамагахара) и т.н.
   С митологичните представи за историята на страната са свързани термините Ерата на божествата (神代 Камийо/Джиндай) и слизане на Небесния внук на Земята (Тенсонкоорин), а с концепцията за държавното устройство, разработена в Школата Мито (Митогакуха) – труднопреводимият термин кокутай. Един от възможните преводи е държавен организъм.
   Съвременните изследвания на шинто се провеждат по направления на теологията, историята, фолклористиката и антропологията. Може да се каже, че основите на научното изучаване на шинтоизма се поставят от Школата за национална наука (Кокугаку) през периода Едо (1600–1868). Особено внимание на писмените източници и теологията на шинто се отделя през перио да Мейджи (1868–1912), като през 1905 г. е разкрита катедра по теология към Токийския университет. Изключителна роля за изучаването на шинто от гледна точка на народните традиции и фолклористиката изиграват Янагита Кунио и Орикучи Шинобу...

Издателство Изток-Запад

Братислав Иванов >> Японската цивилизация

Географската отдалеченост на Япония е предпазила българите от предразсъдъци и историческа обремененост; тази книга има за цел да представи вярна картина на японската цивилизация от нейното зараждане до наши дни...

Япония (日本 Нихон, Ниппон) е островна държава, разположена източно от Корейския полуостров върху архипелаг от четири големи и няколко хиляди малки острова с обща площ около 378 хил. квадратни километра. Броят на островите варира в широки граници, като разликата при
отделните автори е от порядъка на хиляди. Много острови са с твърде малки размери, поради което някои автори не ги вземат предвид при изчисляването на общия брой на японските острови.
Японският архипелаг е изтеглен от североизток на югозапад под формата на дъга с координати от 45 до 24 градуса северна ширина. Тази островна дъга е обърната с изпъкналата си част към Тихи океан, а с вдлъбнатата – към Японско море...

Основна характеристика на японските острови е тяхната геологична нестабилност. С изключение на Шикоку те са част от системата на Тихоокеанския огнен пръстен, поради което земетресения с магнитуд между четвърта и шеста степен по скалата на Рихтер се смятат за нещо обичайно. Само в района на Токио броят на земетресенията, които могат да бъдат усетени от човека, варира между 40 и 50 за една година.
Нерядко земетресенията се придружават от цунами, предизвикани от същите тектонични причини. Самият термин цунами е създаден в Япония и означава приливна вълна.
Броят на действащите вулкани надхвърля сто, като някои от тях са се активизирали след голямото земетресение през 2011 г. С вулканичната активност е свързано наличието на около 10 000 минерални извора, много от които са курорти...

Издателство Изток-Запад

Японската цивилизация в Хеликон

Японската цивилизация в Books.bg