Тери Пратчет >> Смрък

Казват, че накрая всички грехове се опрощавали. Да, ама не съвсем всички...

Общоизвестно е, че всяко ченге в отпуск открива поне един труп още преди да си разопакова багажа.

Командир Сам Ваймс от анкх-морпоркската Градска стража отива на почивка в приятната и невинна провинция. Само че на него не може да му се размине просто с един труп в гардероба. По-скоро са купища... и едно старо престъпление, по ужасно от убийство.

Той е извън юрисдикцията си, в съвсем небрано лозе, без сандвичи с бекон, сериозно възпрепятстван и изваден от равновесие. Но никога без хъс. Където има престъпление, трябва да има улики, трябва да има преследване и трябва да има наказание.

Преводач Катя Анчева

Издателство Архонт - В (2015)

Тери Пратчет >> Опаричване

Животът не е непременно дългосрочен проект

На тази оферта не можете да откажете.
Кой не би искал да е управник на анкх-морпоркската Кралска монетарница и на банката до нея?
Това е доживотна работа. Но както бившият мошеник Мокр фон Ментебрад научава, животът не е непременно дългосрочен.
Главният касиер почти сигурно е вампир. В подземието има нещо неизразимо (а самото подземие е доста неизразимо) и се оказва, че Кралската монетарница е на загуба.
Един тристагодишен магьосник е хвърлил око на приятелката му, на път е да бъде разобличен като измамник, но Гилдията на убийците може да се добере първа до него.
Всъщност доста хора желаят смъртта му.
О, и всеки ден трябва да извежда председателя на разходчици.
Накъдето и да се обърне, Мокр си създава врагове.
Онова, което трябва да прави, е... Пари!

Преводач Катя Анчева

Издателство Вузев

Опаричване в Pimodo

Тери Пратчет >> Невиждани академици

Не става въпрос просто за футбол

Населението на многовековния град Анкх-Морпорк се среща с футбола – не старомодното дивашко ръгане и блъскане, а с новия, бърз футбол с островърхи шапки за врати и топки, които правят „пммнг“, когато удрят земята.
Магьосниците от Невидимия университет трябва да спечелят мач, без да използват магия, така че са склонни да прибягнат до всичко останало. Предстоящият Голям Мач събира един ненадежден младеж с изумителен талант за ритане на тенеке, една майсторка на невероятно вкусни пирози, една завеяна, но красива девойка, която като нищо може да се окаже най-страхотният моден модел на всички времена, и мистериозния господин Хаху. (Никой не знае почти нищо за господин Хаху, дори и самият господин Хаху, което тревожи и него.)...

Издателство Архонт – В

Невиждани академици в Pimodo

Тери Пратчет >> Жътварят

Смърт го няма... смятат го за... хм... изчезнал...

   Чува се тиктакане като от часовник. И наистина в небето има часовник, цъкането на прясно изсечените секунди се излива от него.
   Поне прилича на часовник. Всъщност обаче е пълната противоположност на часовник, а най-голямата стрелка прави само една обиколка на циферблата.
   Под мътното небе се е разположила една равнина. Покриват я меки заоблени форми, които биха могли да ви напомнят за нещо друго, ако ги видите отдалеч. А видите ли ги отдалеч, много ще се радвате, че не сте по-наблизо.
   Три сиви силуета се рееха над формите. Не е възможно да се опише с нормален език точно какво представляваха те. Някои хора биха ги нарекли херувими, макар че нямаха и помен от закръглени розови бузки. Допустимо е да причислим силуетите към онези, които се грижат гравитацията да действа, а времето да си остане нещо отделно от пространството. Нека бъдат ревизори, ако предпочитате. Ревизори на действителността.
   Те беседваха, без да говорят. Не се нуждаеха от приказки. Просто променяха действителността така, сякаш са беседвали.
   Един рече: „Никога не се е случвало. Осъществимо ли е?“
   Един рече: „Наложително е да бъде сторено. В случая имаме личност. А за всяка личност настъпва и край. Само силите се съхраняват.“
   Това бе казано с доловимо самодоволство.
   Един рече: „Освен това… имаше нередности. Има ли личност, има и нередности. Всеизвестен факт.“
   Един рече: „Нима си е вършил работата неумело?“
   Един рече: „Не. В това не можем да го упрекнем.“
   Един рече: „Ето ви разковничето. Превръщането в личност води до неефективност. Не бива да допуснем да се разпространява. Представете си, че и гравитацията се сдобие с личност. Ами ако реши и да харесва хората?“
   Един рече: „Да изпитва влечение към тях, така ли?“
   Един рече с глас, който би изстинал още повече, ако вече не беше на абсолютната емоционална нула: „Не.“
   Един рече: „Съжалявам. Аз само се пошегувах.“
   Един рече: „Освен това той понякога размишлява за работата си. Такова умуване е опасно.“
   Един рече: „Безспорно.“
   Един, който май се замисли за нещо, рече: „Момент, моля. Не си ли послужи с местоимението в единствено число «аз»? Да не би и у теб да се развива личност?“
   Един рече гузно: „У кого? У нас ли?“
   Един рече: „Където има личности, има и разногласия.“
   Един рече: „Да, да, самата истина.“
   Един рече: „Добре, но внимавай в бъдеще.“
   Един рече: „Значи решихме?“
   Озърнаха се нагоре към лика на Азраел, изпъкващ на фона на небето. Всъщност той беше небето.
   Азраел кимна бавно.
   Един рече: „Чудесно. Къде се намира онова място?“
   Един рече: „В Света на Диска. Носи се в пространството върху корубата на гигантска костенурка.“
   Един рече: „А, значи е от онези места. Аз ги мразя.“
   Един рече: „Пак го направи. Ти каза «аз».“
   Един рече: „Не! Не! Не съм го казал! Аз изобщо не съм казвал «аз»!... Ох, мамка му...“
   Силуетът пламна и изгоря, както малко облаче изпарения се разтваря във въздуха – бързо и без остатъчна мръсотия. Почти незабавно се появи друг, абсолютно неразличим от изчезналия си събрат.
   Един рече: „Нека си извлечем поука. Превръщането в личност носи край. А сега... да вървим.“
   Азраел ги наблюдаваше как се отдалечават плавно.
   Трудно е да вникнеш в мислите на толкова голямо създание, че в действителното пространство размерите му щяха да са измерими само със скоростта на светлината. Но той обърна неимоверното си туловище и с очи, в които можеха да потънат безследно звезди, потърси един от безбройните светове. Плосък.
   Върху корубата на костенурка. Дискът – свят и огледало на светове.
   Това му се стори интересно. А в своя милиардолетен затвор Азраел скучаеше...

Издателство Вузев

Жътварят в Хеликон

Жътварят в Books.bg

Тери Пратчет >> В черно като полунощ

Тифани Сболки е вещица. И смята, че е от голяма помощ за хората в Кредище...

Но някъде – някога – се е надигнало нещо, изтъкано от злост и злина, от омраза и жлъч. То подклажда всички стари приказки – приказки за злите стари вещици. Тифани вече съвсем не е толкова сигурна, че върши онова, което трябва. А нейните малки авери – бойните Нак Мак Фигъл – само усложняват още повече ситуацията.

Утрото би трябвало да е по-мъдро от вечерта.
Но не е.
Нещата са на път да станат доста, доста по-зле.
А вещицата трябва да се справя с мъчнотиите...

Издателство Вузев

В черно като полунощ в Хеликон

В черно като полунощ в Books.bg

Тери Пратчет >> Зимоковецът

Третата книга от поредицата за Тифани Сболки и волния народец...

Всичко това все още не се е случило.

Може пък и изобщо да не се случи.

Бъдещето винаги е малко хлабаво.

Всякаква дреболия, например падането на снежинка или изпускането на неподходящата лъжица може да го запрати с гръм и трясък по нов път.

Или може би не.
А всичко започна предишната есен, в деня с котето...

Издателство Архонт - В

Зимоковецът в Хеликон

Зимоковецът в Books.bg

Тери Пратчет >> Къде е моята крава?

„... нe тъpсим ли всички, по някакъв начин, своята крава?“ Бpайън Подкваса, А-МЛЖ и М на П на П

„Светът на диска“ е отново тук!

Този път обаче си имаме работа с едно дете, което трябва да бъде приспано и така започва епичното търсене на кравата.

Невероятно разказана история в типичния стил на Пратчет, но същевременно страхотно затрогващо в традицията на най-добрите детски писатели.

Задължителна книга за бащи и техните синове. Красимир Червенков

Издателство Архонт - В - Издателска къща Вузев

Къде е моята крава? в Хеликон

Къде е моята крава? в Books.bg

Тери Пратчет >> Нация

Обаче... Кой варди Нацията? Къде ни е бирата? ... старата история не възнамерява просто да се скатае и да изчезне, или поне не докато Предците все още имат глас

   ... Мау се връща към дома си от Момчешкия остров. Скоро ще стане мъж.
   И тогава връхлита вълната - гигантска вълна, която влачи подире си непрогледен мрак и запокитва една шхуна, "Сладката Джули", в дъждовната гора на острова. Когато шхуната най-накрая заорава сред дърветата, от погрома е оцеляла само една душа (или две, ако се броят папагали).
   Селцето го няма. Нацията е изчезнала. Останали са единствено Мау, който не носи почти никакви дрехи, едно крачолато момиче с твърде много дрехи и куп недоразумения.
   Както и доста ужасното "не знам какво да правя". Или дори "как да го кажа".
   Заедно те трябва да съградят от строшените парченца нова Нация. Да създадат нова история...

Издателство Вузев

Нация в Хеликон

Нация в Books.bg

Тери Пратчет >> Шапка пълна с небе

Истинската вещица може да лети на метла, да прави заклинания и да спретне читава плетеница от всичко

Единайсетгодишната Тифани Сболки обаче не може.

Истинската вещица никога не излиза извън себе си и не оставя тялото си празно.

Тифани обаче го прави.

Но има нещо, което само чака да се намести в сгодно тяло. Нещо древно и ужасно, което не може да умре...

Тифани трябва да се бори с него и много, ама много спешно да се научи да бъде истинска вещица с помощта на върховната госпожа Вихронрав и неподправено удивителната госпожица Либела...

Издателство Вузев

Шапка пълна с небе в Хеликон

Шапка пълна с небе в Books.bg

Британският хумор | двуезично издание

"В древни времена котките са били почитани като богове. Те не са забравили това" - Тери Пратчет

"Телевизията върна убийството в домовете - там, където му е мястото" - Алфред Хичкок

Демокрацията е средство, което прави така, че да не бъдем управлявани по-добре, отколкото заслужаваме" - Бърнард Шоу

Тази антология съдържа есенцията на британското остроумие, обхваща период от пет века и включва повече от 250 британски автори.

Тери Пратчет, Бени Хил, Дъглас Адамс, Оскар Уайлд, Джером К. Джером, Бърнард Шоу, Алфред Хичкок, Чърчил, Шекспир, Ивлин Уо, П. Г. Удхауз, Чарли Чаплин...

"Ако хората не упражняват устните си, мозъците им започват да работят" - Дъглас Адамс

Издателство Пергамент Прес

Британският хумор в Хеликон

Британският хумор в Books.bg

Тери Пратчет >> Волният народец: История от света на диска

Кривунци! Ами назе, бе, главо улава!

Беда грози чифлика на Сболки. От чукарите се спускат кошмари. А братчето на Тифани Сболки е отвлечено от кралицата на феите (макар че според Тифани това не е чак толкова зле).

Тифани обаче трябва да го върне у дома. За целта разполага с оръжие (един тиган), магическата книга на баба си (е, всъщност "Болести по овцете") и...

Находчива, остроумна и чудно изобретателна, "Волният народец" е втората новела за млади читатели от поредицата "Светът на Диска". Първата, "Изумителният Морис и неговите образовани гризачи", е удостоена с медал "Карнеги" [ 2002 г. ]

Издателска къща "Вузев" - "Архонт - В" ООД - София

Волният народец: История от света на диска в Хеликон

Волният народец: История от света на диска в Books.bg