Маугли, попада в джунглата и е отгледан от глутница вълци; мечката Балуму му преподава Закона на джунглата, а Черната пантера Багира го учи на лов. С тяхна помощ Маугли побеждава най-страшния си враг – Куция тигър Шир Хан
– Някой идва насам – предупреди Мама вълчица и помръдна едното си ухо. – Приготви се!
Храстите зашумоляха леко и Татко вълк приклекна ниско на задните си крака, готов да скочи. И ако бяхте там в онзи момент, щяхте да видите една от най-редките гледки на света – вълк, който прекъсва по средата своя скок. Той вече се бе хвърлил напред, когато забеляза какво стои пред него, и направи опит да спре. Резултатът беше, че излетя право нагоре четири-пет фута и се приземи почти на същото място.
– Човек! – стъписа се той. – Човешко дете! Гледай!
Точно отпред, хванало се за една ниска клонка, стоеше току-що проходило мургаво детенце – най-нежното мъниче, влизало някога във вълче леговище. То погледна Татко вълк в лицето и се засмя.
– Нима това е човешко дете? – учуди се Мама вълчица. – Никога не съм виждала дете. Донеси го тук.
Вълк, свикнал да мести своите малки, е в състояние, ако се наложи, да вдигне и яйце със зъби, без да го счупи, и макар че Татко вълк събра челюсти върху гърба на детето, дори един зъб не одраска кожата му, докато го поставяше сред вълчетата.
– Колко е мъничко! Колко е голо и колко е смело! – каза Майка вълчица с голяма нежност.
Детето си пробиваше път между вълчетата, за да се доближи до топлата кожа.
– Ехей! Опитва се да суче заедно с другите. Значи това е човешко дете.
Едва ли друга вълчица може да каже, че е отгледала човешко дете заедно със своите рожби.
– Чувал съм, че са се случвали подобни неща, но не и в нашата глутница, не и по мое време – обясни Татко вълк. – Детето няма никаква козина и бих могъл да го убия само с едната си лапа. Но виж как ни гледа и въобще не се страхува!
Внезапно лунната светлина бе затулена от огромната четвъртита глава и раменете на Шир Хан. Зад него скимтеше Табаки:
– Господарю, господарю, влезе тук, влезе тук!
– Шир Хан ни оказва голяма чест – поздрави Татко вълк, но очите му святкаха яростно. – Какво желае Шир Хан?
– Плячката си. Едно човешко дете е влязло тук – отговори той. – Родителите му избягаха. Дайте ми го!
Шир Хан бе стъпил в огъня на дърварите, както се досети Татко вълк, и сега бе вбесен от болката в обгорените му лапи. Но Татко вълк знаеше отлично, че входът на пещерата е прекалено тесен, за да може да влезе вътре тигър. Дори там, където се намираше сега, Шир Хан бе със заклещени рамене подобно на човек, който иска да се напъха в бъчва.
– Вълците са свободен народ – отговори Татко вълк. – Те приемат заповеди само от водача на глутницата, а не от всеки срещнат раиран убиец на добитък. Човешкото дете е наше – ще бъде убито, ако ние решим...
Издателство Труд
