Едно объркано и лутащо се поколение – Златната младеж, с безделието и неистовия ѝ глад за приключения и силни изживявания, с интуитивното ѝ усещане, че всичко е „фалш“, с неосъзнатия ѝ копнеж за едно по-смислено съществуване, с уязвимостта ѝ прозираща зад блясъка и екстравагантността...
Високо над главата му се поклащаше очуканият от пътуване автомобил „Пакард“ на мисис Мелроуз Шебеки, покрит с прах от три континента, на фона на тъмнеещото небе, а нагоре по трапа, начело на своите ангели, крачеше самата мисис Мелроуз Шебеки, жената евангелизатор.
– Вяра.
– Тук, мисис Шебеки.
– Благотворителност.
– Тук, мисис Шебеки.
– Сила на духа.
– Тук, мисис Шебеки.
– Целомъдрие... Къде е Целомъдрие?
– Целомъдрие не се чувстваше добре, мисис Шебеки. Слезе долу.
– Това момиче създава повече проблеми, отколкото самото то струва. Когато трябва да се опакова багаж, Целомъдрие не се чувства добре. Останалите тук ли са? Смирение, Благоразумие, Божествено недоволство, Милост, Справедливост и Творческо усилие?
– Творческо усилие загуби крилата си, мисис Шебеки. Заговори се с един джентълмен във влака и... А, ето я.
– Намери ли ги? – попита мисис Шебеки.
Твърде задъхана, за да отвърне, Творческо усилие кимна. (Всеки от ангелите носеше крилата си в малка черна кутия, подобна на калъф за цигулка.)
– Така – каза мисис Шебеки. – Дръж ги здраво и престани да говориш с джентълмените по влаковете. Вие сте ангели, не комедианти, нали?
Ангелите се скупчиха печални. Беше ужасно, когато мисис Шебеки станеше такава. Олеле, как щяха да нащипят Целомъдрие и Творческо усилие, веднъж да им паднат насаме, по нощници. Не стига че сега ще започне да им призлява, ами и мисис Шебеки да им натяква...
Издателство Колибри
